Петък и събота
Написано на September 13, 2008, в категории: За мен.
Вчера денят не бе нищо особено в служебен план, освен това, че бе последният ми преди отпуската тази седмица, която взимам заради изпитите ми на 15-ти и 16-ти септ., които нямам шанс да взема, но, ако все пак се случи чудо, на 18-ти имам държавен изпит, за който се чувствам подготвен без да чета нищо, но с математиките не е така…
В петък беше и РД-то на Стилър, който ни черпи един обяд в “Годзила”. Остарява горкия и вече в клуб “23”, където аз съм член от над 6 месеца и определено е по-кофти от клуб “16”…
След работа минахме през фитнеса с Мечката, където направихме по една бърза тренировка, после обратно към вкъщи, кратък душ и друго излизане с Митака, с който не се бяхме виждали от доста време и имаше какво да си кажем – работа, университет, жени…
На връщане хванах малка част от бурята, но се прибрах почти сух :).
Днес станах към 11, като имах уговорка със сестра ми и гаджето й да отидем в “Акваленд”-а. Първоначално бях решил да пропусна – студено ми изглеждаше, но пък след това слънцето напече и реших да отида.
Не съм ходил там преди това и ми хареса като цяло, само дето не е никак обезопасен. На 2 пъти щяхме да изхвърчим с приятеля на сестра ми от една пързалка в рамките на едно спускане с двоен пояс. Пързалката е нормална открита водна с бързи завои и спускането по нея прилича на състезание по бобслей. Там не знам как е, а и са спортисти, но тук взимаш стените доста високо.
Втория път стената свърши, а ние все така се изкачвахме нагоре (може би и наляво), като за мен опасността да падна на земята (на пръст, не във водата) бе доста реална в онзи момент.
Не знам доколко по инстинкт, доколко осмислих ситуацията, но аз бях отпред в този случай и реших, че ще е по-добре да се наклоня рязко надясно – към пързалката. Така обърнах пояса и двамата паднахме на пързалката, където продължихме да се суркаме надолу, а поясът беше върху нас. На следващия завой явно триенето надделя и се спряхме, бързо се качихме обратно на пояса и продължихме надолу. След това повече не се качих на тази пързалка… Отървах се само с едно ожулване и прилив на адреналин.
Останалите съоръжения ми се сториха доста безопасни – в закритата пързалка се въртиш как ли не, но държиш ли си здраво пояса, всичко е точно. А и да не е – има само един изход – надолу, а там те чака басейн с вода.
Друга пързалка, която ми хареса, е “центрофугата” – там се спускаш без пояс, като е почти нормална пързалка с резки завои, които те засилват за долната част – там се завърташ няколко пъти като във водовъртеж, след което падаш през една дупка в басейна долу. Аз паднах надолу с главата – падаш както се случи, защото се въртиш бързо и по някое време просто улучваш дупката рџ™‚
Имаше и 3-4 други пързалки, като само още една мисля, че си струва да се спомене – прилича на рампа за скейтборд. Там пак се спускаш с пояс, като на мен ми хареса само падането от горната част на рампата. След това просто преминаваш от единия край на другия и постепенно стигаш до басейна.
В парка прекарах добре цели 4 часа, като изключим моментната уплаха от потенциалното излитане. Почти месец не се бях забавлявал така рџ™‚