Поредна седмица
Написано на October 3, 2008, в категории: За мен.
Настъпи поредната работна седмица, която още в понеделник започна с доста нерви – Есенният панаир бе открит и местата за паркиране по центъра намаляха драстично, а в работата има ядове както винаги…
За капак на всичко фитнесът, в който ходя бе препълнен (всичките над 70 шкафчета бяха заети) и се наложи да търсим друг, в следствие на което закъснях с 20-ина минути за рождения ден на сестра ми, но когато не си сам, трябва да се съобразиш и с другите…
Вторникът мина малко по-напрегнато и изморително от обикновено – и тогава работех без обедна почивка.
След това се видяхме с Митака на кафе да му дам “Да мислим на Java” (поне първия том, че втория съм го изпратил в забвение някъде). Един час след уговорката с Митака ми се обадиха колегите да се уговаряме за Студентския празник. Казах им, че ще отида, ако свършим по-навреме, но, като се чухме, тъкмо се бяха прибрали.
Не знам какво са обсъждали за събирането, но и вече не съм и толкова заинтересован, защото държа да си го празнувам на осми, а те искат да е събота и неделя, защото иначе са на работа. Не че не работят и в почивните за мен дни, но им казах 2 месеца и половина по-рано и не могат да си вземат 2 дни отпуска ли? И да не могат, има болнични и други начини, но никой от тях не опита. Освен това им предложих организация, разпределена на подзадачи и срокове към тях. Поисках писмено всеки от тях да ми прати мейл с малко информация. Седмица по-късно бяха отговорили двама души – и двамата искаха няколко последователни излизания на кръчма вместо да ми отговорят писмено…
В крайна сметка им пратих писмо, в което (според мен) ясно казах да се оправят, пък аз ще си търся друга компания, която ще иска да празнува на осми, а не на 6-ти и 7-ми. Не е като да няма при кого да отида. След това получих отговори от почти всички останали, казвайки ми писмено датите, само дето мен вече не ме интересуваха. Писах им, че не съм женен за работата, че да ми налага ограничения, в следствие на което са ме базикали, че съм женен за датата. Само дето,дори да е така, датата е веднъж в годината, а тези колеги работят всяка събота и понякога неделя…
Ама хайде стига съм писал глупости за осми. Ще видим какво ще стане, 90% съм за 8ми, но ако не намеря компания, може и да се прежаля, макар че съм инат и ще си отстоявам позицията. Млад съм още няколко години, а за пари ще работя цял живот…
В сряда дойдоха шефовете от София с поредните предложения за оптимизация на работата и по-важната новина – в петък ще се показва проектът на някакъв уж важен турчин, който е германски гражданин, а приложението беше/е бъгаво като за световно. И в сряда работих без обедна почивка и до късно, правейки бързи поправки по кода, а където не става – директно в базата, стига да мине.
Днес следобед трябваше да се качи версия, която да става за демонстрация. В крайна сметка май се справихме, работейки под напрежение и все още без обедна почивка за тази седмица. Някак работата под напрежение ми допада – изнервям се, пестя си секундите, но е предизвикателство да се справиш в срок и след такъв ден се чувствам доста по-малко изтощен, отколкото останалите, когато просто отивам на работа, пиша някакъв код 8-9 часа и си тръгвам…
Иначе проведох разговор с шефа на отдела за дейността ми във фирмата, моята работа към момента, в кои проекти бих искал да участвам в бъдеще и тн., като накрая ми каза, че са говорили с ПМ-а ми и са ме препоръчвали пред търговския директор за повишение на заплатата.
Увеличението винаги е хубаво нещо, само дето за мен има и по-важни от него (отношението към мен например), а и нека да видим дали ще го получа преди Нова година, особено с тези темпове, с които се движат документите из фирмата…