Ядосан от шефовете
Написано на October 16, 2008, в категории: За мен.
Завършващата вече седмица започна по нормалния си кофти начин, само дето този път ми беше по-зле – бях болен от нещо вирусно и, бидейки македонски инат, реших че няма да пия синтетична дрога, а ще удавя вируса с чай…
Естествено “лечението” не подейства и на следващия ден реших, че ми е по-важно да съм на работа, вместо да си правя експерименти със скоростта ми на оздравяване. Хапчетата като че ли дават резултат – пия ги от вторник и за два дни се чувствам доста по-добре.
В работата ми образуват само нерви, като все повече взима да не ми пука, а това не е добре нито за мен, нито за шефовете, защото губя стимула си за работа.
Сега сме във фаза стабилизация, което ще рече премахване на бъгове, без да пишем грам нова функционалност. Но на практика се получи така – трима души имаме други задачи,а един оправя бъгове 1/2 ден, защото през останалото време чете мейли, гледа дали сценариите за възпроизвеждане са ясни, пробва дали успява да счупи приложението по описания начин и след това пренасочва бъга към някого.
В понеделник вечерта получих писмо, че всичко, което съм писал целия ден по проекта (и промяната в базата) не става, въпреки че бе одобрено от бизнес анализатори и мениджър на проект…
Аз и колегата бизнес анализатор (независимо един от друг) се опитахме да обясним на шефа защо неговото решение не става, но получихме мейл да се стегнем и да го направим както той иска. Писах на мениджъра на проекти за мнението ми за тази фаза на стабилизация, при която има над 50 бъга и 3/4 от екипа пишат нови функционалности, а срокът е до 21-ви…
В отговор на каквото й казах, тя свика хората от екипа и шефа да обсъдим сутацията – моята задача временно отпадна, но останалите останаха – от нови функционалности изведнъж се превърнаха в критични бъгове, нито че имаме подобни функции, които работят сега и близо 50 случая, в които други не работят както трябва. Новите функционалности бяха на дневен ред…
В сряда като че ли всичко си беше спокойно – обядвах с Мечката и Андрей в “Кастело” и след това си тръгнах в 17:20 (като съм болен нямам никакво желание да работя извънредно, особено след като не ме слушат).
Днес 2 часа с колега обсъждахме промените в базата от неговата задача, като включихме и други хора в процеса, защото аз държах всичко да го имаме документирано някъде писмено – за следващия път, когато някой отново реши да промени спецификацията и ми каже, че дадената функционалност не е според нея…
Останалите 7 часа отидоха в оправянето на една справка, която просто не работи – 619 реда клас, в който се прави какво ли не, който не може да бъде клъстериран и не е thread-safe, но това бяха бели кахъри, трябваше да оправя справка, която показва грешни резултати, без да знам какви са верните. Писах писма, питах колеги, единствено намерих екрани как да изглежда тя. Добре, ама те най-слабо ме касаят – исках да знам какво се иска.
Имах спомени, че споменатият по-горе шеф обясняваше на една колежка какво трябва да стане с тези справки. Изпратих му мейл, в който обяснявах проблема и съвсем ясно попитах дали имаме описание на изискванията черно на бяло. 15 минути по-късно получих писмо да си проверя датите – дали не ползвам java.sql.Date вместо java.util.Date. WTF?!
Утре планирах да кача линукс на работната си машина, но ще видим какво ще стане, най-вероятно просто ще си тръгна в 16:20, пък да се оправят.
Отказвам да поема отговорност за неща, несвършени в срок, при положение че правилата на играта постоянно се променят и бъговете (най-висок приоритет към момента) биват измествани от нови функционалности, които не са просто 10 реда код…
кокалчо on October 17, 2008
да не ти пука рџ™‚ колкото повече при сърце си го слагаш, толкова повече приемаш нещата и виждаш, как други дето незнаят кво искат, управляват. И аз така съм спрял вече да “взимам навътре” както казва един рп рџ™‚ Преди време приемах проектите като част мен, за да ги правя най-добре, ама последно време като виждам, че на други не им пука – държа се и аз така рџ™‚