1,2,3 и скачаш от 60 метра
Написано на October 20, 2008, в категории: За мен.
Към 11 сутринта аз, Стилър, Андрей и Охлюва тръгнахме за Клисура заедно с още една кола, като идеята беше да ходим заедно, ама шофьорът беше някакъв състезател и реших просто да си кара напред, пък при проблеми да им се обадим.
Час и половина – два по-късно паркирахме колите на моста и аз зачаках да видя някой да скочи успешно преди мен. Беше ми за първи път и исках да видя как точно се прави.
За съжаление момчето се отказа на парапета след няколко минути колебание. Кофти пример…
На негово място се качи едно нисичко момиче. То изслуша инструктажа и направи това, което аз си бях решил да направя – заставам на ръба, броя до три и се гмуркам във въздуха пред мен – напред и надолу, сякаш се заблуждавам, че мога да летя.
Момичето си заслужи аплодисментите, а аз получих каквото исках – стимул и нагледен пример. Вече не се колебаех и знаех, че ще скоча, въпреки студа, минаващ през якето ми и полото, което сложих върху блузата си.
Попълних декларацията, че правя всичко на своя глава и няма да съдя клуба и няколко минути по-късно бях извикан да ме екипират.
След краткия инструктаж какво да правя и какво не, прехвърлиха ме през парапета и ми казаха да скачам когато съм готов. Не ми трябваше много – едно броене до три и вече се носех към земята под моста, опитвайки се да гледам в хоризонта, за да не наведа глава и да получа травма на врата.
Очаквах да мисля за нещо, нали всичко може да се обърка в този момент, но единственото, което ми мина през ума бе раздразнението от вятъра в очите ми и това колко бавно падам, сякаш се носех цяла вечност надолу.
Бях разтърсен от ластика, който се сгъна нагоре и аз трябваше да сложа ръце зад врата ми, както бе по инструктаж. Последваха няколко други сгъвания и разгъвания, смесени с голяма доза въртеливи движения и 20-30 секунди по-късно висях на въже надолу с главата, очаквайки другото въже, което трябваше да ми спуснат.
Още половин минута гонех второто въже, което вятърът всячески се опитваше да ми вземе, но там беше карабинерът, който ми гарантираше път нагоре към моста, където бяха хората, които ме чакат.
След като хванах въжето, другото не беше толкова сложно и спокойно можеше да се направи с главата надолу – трябваше просто да държа въжето, което леко дърпат нагоре, докато карабинерът стигне до мен, аз го взема, закача го за колана си, заключа го, за да не стане фал и размахам ръце – знак че съм готов.
Следва плавното обръщане, за да застанеш в нормална поза – с главата нагоре. След това просто чакаш да те вдигнат нагоре до парапета и да минеш от другия му край, като човек справил се с изпитанието…
Ето две снимки, от скачането ми. Има и клипче, ама е 44 МБ и не е много професионално заснето, така че ще ви го спестя рџ™‚
Това май е след като съм се спуснал вече и гоня въжето за обратно
На тази снимка можете да видите физиономията ми след скока. Това вероятно отговаря на въпросите дали ми е харесало и дали бих го направил пак. За незапознатите – рядко се усмихвам рџ™‚
The_Hu on December 15, 2008
йес, както се казва на чист български, осъществил си едно мое планче. Честитутка