Всеки ден едно и също
Написано на November 30, 2008, в категории: За мен.
Откакто ме преместиха по друг проект, всеки един ден е същият като предния – работа, работа и пак работа, а в допълнение – извънредна работа, но неофициално…
Накрая ми писна и пратих писмо на ресурс мениджъра ми (гневно и сипващо, но що-годе възпитано писмо). Последва отговор и среща с него. Разговорът беше няколко часа и на висок тон – той ме изнерви, но и аз не му останах длъжен. Опита се да ме излъже защо за пореден път нямам заплата на 10-то число (и сега я нямам де). Причината била световната финансова криза, азиатските икономики, които ни подбиват пазара и тн., все високопарни изрази. Аз го прекъснах, казвайки му, че заплата съм получил 2 пъти навреме за година и четири месеца работа, а имам информация и за 3 месеца назад – и тогава все толкова често са плащали…
Той се ядоса и смени темата на това, за което исках да говорим – извънредното работно време, което е неофициално и не бивам компенсиран по никакъв начин за него. Идеята на тази глупост е следната :
Имаш срок (някой път го даваш ти, друг път – някой друг) и задачата трябва да стане тогава, като се работи 8 часа на ден. Ако има изгледи да не стане, трябва веднага да сигнализираш и може и да ти дадат официално да работиш извънредно, но ще те питат колко точно часа ти трябват… Аз уж съм програмист, а не врачка…
Ако не ти дадат да работиш извънредно, тогава пак задачата трябва да стане в срока, само че работиш за твоя сметка – няма да получиш допълнително пари или почивка…
Обясняваха ми как такава била практиката другаде, как извънредното работно време съсипвало бюджетите на проектите и тн., само дето всеки, който е работил в тази сфера знае, че проблеми дебнат навсякъде и, при положение, че срокът е кратък, няма как да стане с нормални работни дни. Другите от екипа работят извънредно и си мълчат, но аз ценя времето и свободата си, след като не получавам почивка за извънредната работа, тези условия не ме устройват и им казах (на ресурс и проект мениджърите) че ще си търся работа другаде. Шефът, видимо ядосан каза, че ще ми подпише молбата за напускане веднага, щом му я дам. Ще видим дали ще направи така – веднага щом намеря работа напускам тази фирма. Текущият ми проект трябва да свърши утре и след това мога да напусна когато реша – не дължа нищо друго на фирмата – работих месец извънредно. Повече не заслужават…
Междувременно си търся работа, изпратих автобиография и сега чакам да ми се обадят (ако решат че имат нужда от мен).
С две думи, не се знае до кога ще съм в текущата фирма и съм отворен за предложения. Ресурс мениджърът направи една голяма грешка – опитваше се да ме убеди колко съм безотговорен, само дето не позна – има едно мое качество, в което съм сигурен и това е точно поемането на отговорност. Все пак се допитах до колеги и приятели – мнението им беше близко до моето…
В крайна сметка не знам с каква цел дойде ресурс мениджърът в Пловдив, но не постигна и двете неща, за които според мен бе дошъл – да ме убеди да остана на работа и да се оправдае за заплатите. Не му повярвах и на двете. Намеря ли си работа другаде, тази фирма ще е минало…