Разправии след “паяка”
Написано на January 21, 2009, в категории: За мен.
Още в 9 сутринта в понеделник внесох оплакване от пазача и счупеното стъкло. В деловодството нещата минаха добре – жената се държа доста любезно, даде ми входящия номер и веднага показа жалбата на колегата й, който взе случая ми присърце. Каза ми да напиша молба до “Общинска полиция”, в която да поискам информация защо точно ми е вдигната колата, а за останалото – във вторник щял да ми се обади на мобилния да гледаме заедно снимките от вдигането и, ако пукнатината я нямало преди това – щял да ме заведе при застрахователя и с него да се разбираме…
Написах втората молба, като това ми коства допълнително разкарване до къщи, а бях и все още съм болен…
Опитах да внеса молбата си в “Общинска полиция”, но не я приеха. На входа ме посрещна кука, която ме заведе до по-старшия, който отказа да ми вземе молбата. Така написана трябвало да ме прати на “проверочен изпит” (теоретичен изпит по кормуване). Естествено това са глупости – питах просто на какво основание са ми вдигнали колата.
В разговора го попитах същото, като му цитирах чл. 98, където никъде не е казано за моето “нарушение”. Дядката ме попита какво образование имам и след това ми каза да не споря с него, щото съм бил много малък и той имал 20 години стаж в областта на правото… Заявих му, че ще се върна с адвокат и си тръгнах. Нямам идея кой беше този, след като не се представи, което е в разрез с устава…
Във вторник така и не ми се обадиха в 9, затова след като си взех болнични, минах през “Общинска охрана”. В деловодството пак ме посрещна любезната жена, която ми каза че съм се разминал с колегата й долу и ме прати при него. Той ме поздрави и ми каза, че снимките не били свалени още – вечерта имало много работа и нямал време. Каза ми да дойда днес в 9, където в офиса му ще ги видим.
Така и направих – днес отидох в 9, поизчаках малко, че беше зает и в крайна сметка човекът отвори пощата си в АБВ?!, където видях снимки с размер 640х480. Естествено на тях нямаше как да се види пукнатината в стъклото ми, първо защото тогава я е нямало, а и с тази резолюция…
След като видя, че проблемът е при тях, човекът ми каза да взема колата и след 30 минути да се видим пред офиса на “Uniqa” на “Авксентий Велешки”.
Закарах си вектрата и почаках малко, след което служителят от “Общинска охрана” ми каза да вляза с него и повика някакъв тип, който е оценител или вещо лице за застрахователите. В крайна сметка той, като видя пукнатината, каза, че няма да платят. Ако искам да ги съдя, но без съд няма да платят. Това не било счупено с “паяк”. Стъклото ми си било така и аз просто съм бил решил да взема пари от случката. Адски се ядосах и му показах снимките от вечерта. Той ги поиска, но му казах че няма да ги получи – да прати съда, ако иска. На мен така ми отказаха снимките от “паяка” – мога да ги видя, но не и да ги имам.
В крайна сметка следобед отново се видях с адвокат, познат на един колега. Още в понеделник го бях запознал със случая, защото предполагах, че ще се стигне до съд, но от “Общинска охрана” бяха доста любезни и очаквах, че ще си платят както си трябва, след като са ми повредили колата, но в крайна сметка застрахователите лесно пари не дават…
Та следобед се видях пак с адвоката, показах му какви молба и жалба съм писал, разказах му малко по-подробно за случая и утре ще се разберем да му дам останалата част от документите, за да заведем дело за материалните щети.
Попитах по груби оценки колко ще ми струва делото – не повече от 500 лева според него, но във времето нещата щели да се проточат – успех било ако се насрочи до 2 месеца…
Но аз съм прав за себе си. Знам, че не съм си счупил стъклото. Знам как си оставих колата и как я взех от наказателния паркинг…