Тъжно
Написано на October 11, 2005, в категории: За мен.
Тъжно ми е,гадно ми е,но не знам каква е причината рџ™Ѓ . Чувствам се както се чувствах когато ме заряза първото ми гадже, а нито съм зарязван скоро, нито някой ме е наранил…
Не знам, чувствам се отчаян, предаден, неразбран, но същевременно желан и търсен … изобщо чувствам се странно тъжен. Дали е от мрачното време,от мислите за ужасната математика и изпитите, които знам че няма да взема…
Студено ми е, сякаш и температурата в стаята е в унисон с мен – явно това ще е така докато не открия причината за меланхолията си, причина, която сякаш е затворена дълбоко в мен, която търся, но като че ли не искам да открия, причина, която е маловажна и същевременно съдбоносна. Може би моето бъдеще се крие в нея,а може би това е една фалшива тревога, породена от страха от неизвестното, от това да откриеш себе си различен от собствените си представи – като да направиш тест за интелигентност – нещо,което няма да направя никога, защото резултатът от него ще бъде като дамга на челото ми, без значение колко висок или нисък ще е той…
И все пак,след 2-3 дни/часа ще излезна от това си състояние, но пак ще ме гложди нещо отвътре (дали?). Съм ли аз този,който искам да бъда, или съм просто едно конте,позьор, който се прави на голяма работа пред познатите си,а всъщност е Никой,дам, точно с главно н…