Седмица с петък 13-ти

Написано на February 15, 2009, в категории: За мен.

Още преди началото на тази седмица си бях направил плановете какво няма да правя на 13-ти, за да избегна излишни рискове, защото петък 13-ти винаги ми е лош ден, но тази седмица се оказа почти обикновен…
Седмицата започна нормално – работа, фитнес и почивка след това. Не помня да е имало някакви излизания.
Вторник – същата процедура, последвана от ранно заспиване към 19, след което бях събуден от 2 телефонни разговора – Митака ме канеше на билярд, но му отказах, а Мечката се обади да каже, че няма да може да дойде на фитнес в сряда, понеже има проблеми, които трябва да разреши. Казах му, че може да разчита на мен, ако мога да помогна с нещо и опитах да се върна към съня си, но не успях преди 2 часа (нормалното ми време за лягане).
Сряда получих обаждане по телефона, като ме поканиха на интервю за работа в една фирма, където бях кандидатствал. Това беше втора покана, понеже първия път им отказах (бях болен) и, въпреки че ми се обадиха от днес за утре (мразя го това), не исках да откажа. Уговорихме се за четвъртък 10 часа в офиса на фирмата.
В сряда вечерта отидохме на фитнес с Митака, като направихме доста стабилна тренировка, заради планирания петък, който щяхме да пропуснем (не шофирам на петък 13-ти, освен ако не е адски наложително).
Четвъртък към 9:40 се чупих от работа и хванах такси до офиса на фирмата. Към 10 без 5 бях там и се наложи да изчакам няколко минути човекът да дойде, след което започна най-дългото ми интервю, в което съм участвал. То продължи 3 часа, като в това време се включваше и някакъв тест, който съм сигурен, че е от книга за JCP сертификат, при това от OCR копие, защото на много места имаше символи, които няма как да присъстват в нормална Java програма. Писах че няма да се компилира навсякъде, където имаше такива символи – не очаквам да се сетя какво си е мислил авторът. След като има отговор “няма да се компилира” как да знам OCR-ът ли е объркан или нарочно са сложени “:” вместо “;” ?
Освен теста си говорихме за технологии, образованието ми, самата фирма, условията за работа, както и моите условия.
На въпроса за парите успях някак да накарам човека да каже число, като аз му обещах, че ще напиша моето, а след това ще му го покажа. Двете числа бяха еднакви рџ™‚ . 250 лева отгоре на текущата ми заплата, като в добавка получавам 4 лева за храна на ден и редовните 50 лева на месец за гориво. Всичко звучи много хубаво, като се има в предвид, че заплатата никога не закъснява, а на НГ има гарантирани премии в размер 80% от заплатата ти. Лошото е, че фирмата е немска и работи главно за западни пазари, а в Германия кризата се усеща навсякъде доколкото знам. Като си сменя работата, ще имам 6 месеца изпитателен срок, през които могат да ме изгонят по всяко време без предизвестие. Съмнява ме да го направят, но играя на сигурно по принцип… В текущата ми фирма парите уж не са проблем, понеже са държавни и са гласувани за тази календарна година. Факт е обаче, че на 15-ти все още нямам заплата, която според договора трябва да е в сметката ми до 10-ти.
Другите неща, над които мисля са това, че трябва да прекарам цял месец в София (за тяхна сметка), а аз не съм фен на този град и еднообразната работа – няма проекти в тази фирма. Има екипи, които работят по отговорностите си към продукта. Като потенциален екип ми посочиха “Комуникация”, където се пишат протоколи за комуникация с външни приложения. Всичко звучи добре до първата година предполагам. След това ще знам интерфейса, който имплементирам наизуст и ще е чиста рутина да запълня празнините в методите. Развитие след това? Никакво.
Това ми го казаха и малко след интервюто – че се притесняват колко ще ме задържат на бъдещата ми позиция, след като нещата ми омръзват толкова “бързо”.
Друго, което ме притеснява е това, че ще съм единственият в Пловдив, който се занимава с тези протоколи, което значи доста проблеми при комуникацията с екипа в София, а като съм начинаещ нещата стават и по-зле.
В добавка, ако си сменя работата скоро, не знам как ще стои въпросът с отпуските за концертите, които може би ще посетя – Hammerfall, AC/DC и естествено Каварна рок фест, като засега там са сигурни само Dream Theater. Това обаче не са толкова големи проблеми – по 1-2 дни ще ми трябват за всеки концерт. По-голям проблем е, че уж планирам да завършвам тази година, което значи отпуска за учене… И всичко това в рамките на 6-те месеца изпитателен срок, което значи че сам си търся белята…
В четвъртък бях на мнение, че ще приема работата (след като се обадят да ми я предложат официално), но с времето някак размислям и, въпреки че парите са повече, което е основно по принцип, има неща, които са по-ценни от парите и свободното време и развитието са едни от тях – винаги съм бягал от тясната специализация. Заплатата и сега ми остава над 60% в сметката, така че парите са важни, но не са всичко, което може да ме накара да сменя работата си.
Все пак смятам да помисля, да го обсъдя с колеги и приятели и да видим какво ще стане.
Петък реших да не казвам на шефа ми за предложението. Беше 13-ти, а това си е дърпане на котката за опашката. Не ми се беше случило нищо лошо и не исках да откривам сезона… Вечерта се прибрах и с радост установих, че единственото лошо нещо, което ми се случи бе прецакването на файловата ми система на работната машина, но това ми отне 27 минути да я възстановя и единствените загуби бяха настройките на 2-3 програми, които рядко ползвам и без това.
В събота за втори път опитах да се подстрижа, след като във вторник не успях. След кратка обиколка по фризьорските салони, намерих един около нас, където щяха да ни вземат мен и сестра ми само след около час. Това ме устройваше перфектно, защото мразя да ме връщат поради липса на записан час. Не можели да ме вземат днес… гаси оборотните фризьорки, моята подстрижка се прави за 15 минути в най-лошия случай – толкова ми е дълга косата, че съм направо за машинката и след това малко дооформяне…
Както и да е, подстригах се и прическата ми хареса – стандартната къса коса, само дето този път реших да съм без бретон.
Вечерта на 14-ти голяма част от колегите прекарахме на рожден ден у Дочо. Като си тръгнахме чак към 4 сутринта. Имаше опит на брат му да опита да изкара народа на дискотека. Аз бях “за”, само дето той искаше чалга. Тук вече не позна и не се събраха повече от 6 души, така че в крайна сметка не отидоха и си останаха в стаята, където звучеше чалга, оставяйки ни нас да си слушаме метъл на спокойствие и да обсъждане правилата на ДнД от първо до 3.5 издание, както и минали кампании.
Днес смятаме пак да се съберем колегите у Стилър и Христо за няколко часа компютърни игри, пък да видим какво ще стане. Плановете са, за да пропадат рџ™‚