Понеделник до сряда
Написано на February 19, 2009, в категории: За мен.
След като 13-ти мина почти нормално, в понеделник получих втората порция неприятности – както си му е редът след работа се прибрах, взех колата от вкъщи, минах през офиса на Мечката и тръгнахме за фитнеса, само дето така и не стигнахме…
На кръстовището на “6-ти септември” и “Цар Борис III Обединител”, както си чаках за ляв завой, оборотите изведнъж паднаха, изфорсирах, пак паднаха и така 2-3 пъти. След това паднаха окончателно и колата изгасна. Опитах да запаля – не успях. Въртях бая, като пробвах на газ и бензин – все не стана… Обадих се на баща ми да дойде да ни прибере и докато чаках се заех с поставянето на триъгълника, а след това с Мечката огледахме за потенциални проблеми, но така и не разбрахме как да оправим нещата. Имахме предположения какво е все пак, но има ли значение…
Баща ми дойде след 10-ина минути, каза че вероятно е разпределителен вал и започнахме да вързваме колите, за да се дърпаме. Направихме обратен завой, само дето въжето се развърза и аз застанах по диагонал на пътното платно. За щастие шофьорите бяха търпеливи и след 20-30 сек. вече всичко беше наред и продължихме на бавен ход към вкъщи. Паркирахме с дърпане и малко бутане, след което закарахме Мечката до тях и с баща ми се върнахме да видим колата. Намерихме някакви свещи и баща ми пробва. Възможните причини бяха ремък, комутатор и естествено разпределителен вал, който щеше да струва бая – над 500-600 лева.
Във вторник, на светло, баща ми е разгледал по-подробно и каза, че според него е ремък и в най-лошия случай изкривен клапан на двигател, което пак е кофти, ама е не повече от 200 лева, а това е доста по-приемлива цена…
Утре ще се чупя по-рано от работа, за да закараме колата пред сервиза, да им хвърля ключовете и в петък живот и здраве да си взема колата.
Във вторник бяхме планирали ДнД, но поради липсата на транспорт бях решил, че сигурно ще отпадне,обаче Дочо предложи да ни извози мен и Стилър и все пак си направихме 4-5 часа игра, след което се прибрах изморен и в сряда ме очакваше трудно ставане.
Днес работният ден мина доста бавно, като все още няма заплата, а правенето на диаграми и писането на документи някак не ме стимулират особено, даже напротив… Следобеда с Мечката се разбрахме, че ще пропуснем фитнеса, поради липсата на транспорт и се прибрах доста изморен, като за пореден път се убеждавам колко прости са някои пешеходци. Карам колело от вероятно 3 седмици и през това време поне веднъж на ден ми се налага да набивам спирачки заради някого, като в повечето случаи това са пешеходци, които пресичат улицата по диагонал, но не се оглеждат, а аз идвам на скорост (15 км/ч, ама пак си е скорост) и само благодарение на яките спирачки някак не спирам върху тях… Другият проблем са шофьорите, които не ти спазват предимството – днес един наби спирачки докато аз си минавах по главния път, а миналата седмица пък паднах от колелото, като натиснах рязко спирачки на мокър паваж, за да не се забия в едно такси, което караше срещу мен…
Както и да е, прибрах се читав и цял и веднага легнах до печката да се стопля, където се и унесох в дрямка. Телефонът ме събуди – Андрей ме канеше на някакво събиране с цел напиване, но аз отказах – нямах сили да се замъкна до центъра, а на всичкото отгоре ми се спеше и ми беше студено, така че просто им пожелах приятно изкарване и се върнах към съня си, а след като се събудих прекарах една нормална вечер пред компютъра, слушайки телевизора за фон.
През тези 3 дни говорих с приятели и познати за мнението им да си сменя местоработата. Основно мнението беше “ти си реши”, но имаше и хора от двата лагера – за оставане и за промяна, а аз все още не знам какво искам. Тоест знам, ама и двете фирми не го предлагат, та се налага да избирам измежду каквото има и вероятно без да проектирам проблемите си върху другите, очаквайки решението от тях. Това си е мой проблем и ще се опитам да го разреша както сметна в дадения момент за добре, но естествено гледните точки помагат много, особено от хора с повече опит.
И това е, в очакване на петъка се чудя от къде ще изскочат следващите проблеми и колко по-сериозни ще са от текущите ми (“оптимизъм”, братче рџ™‚ )