Петък,10-ти април

Написано на April 11, 2009, в категории: За мен.

Вчера бе поредният петък, само дето не мина обичайно – като гръм от ясно небе ми дойде новината, че единственият .НЕТ програмист в пловдивския офис ще бъде уволнен. Той ми каза какво са му казали, само дето оправданията не ми звучат правдоподобно. Дори не съм сигурен дали нашата фирма страда от липса на клиенти и проекти… Просто общият ни шеф явно не го харесва, защото колегата му казваше нещата в очите, както си и трябва.
Не знам каква е причината, но според мен фирмата губи човек с над 2.5 години опит, а ние губим поредния колега от пловдивския офис, което няма как да не ни повлияе отрицателно.
Доколкото разбрах, колегата е получил доста предложения за работа веднага, след като новината се е разнесла. Това според мен показва, че той има знанията и уменията, а ръководството на фирмата ми за пореден път е взело грешно решение. Не е за първи път, няма и да е за последен…
Иначе към края на работния ден чакахме една бивша колежка да донесе козунак по случай седмицата преди Великден, като ние пък взехме айран и се почерпихме, обменяйки информация за ситуацията в двете фирми. Тя бе предимно доволна, като естествено винаги се намира по някой дразнител, който да ти виси на главата, но предполагам колежката ще се справи..
След работа направихме една бърза фитнес тренировка с Мечката и Джимбо, след което имахме малко време да се приберем, вземем душ и да отидем на пощата, където се събирахме колегите от унито по случай петъка.
Първоначалната идея бе да отидем на бар, но в крайна сметка стигнахме до пицария в единия от търговските центрове на “Капитан Райчо”. След като хапнахме, основната част от групата тръгнаха да се прибират, а аз, Стилър и Джимбо отидохме в “Брилянтин”, където имахме уговорка с една колежка от унито.
Като цяло заведението ми хареса, дори и музиката не беше толкова зле – води се ретро, само дето за пореден път имаше прекалено много черно, пък било то и старо. Евроденсът някак отстъпваше, но не е като да го нямаше.
Освен това заведението има безплатен гардероб и готини сервитьорки – видях 3-4 и нито една не беше лоша.
За съжаление има и един недостатък – тясно е, но съм бил ходил на студентски партита навремето и съм свикнал да не можеш да мръднеш, без да удариш някого.
Към 2 часа решихме да сменим заведението поради кофти музиката. Може би с повечко алкохол щеше да се преживее, само дето покрай тази алергия, която имам, не мога да пия – алкохолът я изостря, та си карах цяла вечер на сокчета касис.
В крайна сметка се уговорихме да отидем в “Сенса”, като колежката и нейните колеги от работата отидоха с кола, а аз и Стилър тръгнахме пеш. Митака си взе такси към къщи.
По едно време, на половината път към “Сенса” се усетих, че нещо ми липсва. Започнах да се пребърквам и установих, че ми няма ключовете. Все пак продължихме към “Сенса”, защото бях обещал, че ще отидем там и няма да си тръгнем по пътя. В заведението казах на колежката, че ми няма ключовете и със Стилър тръгнахме обратно към пицарията, която, за щастие, беше денонощна. През целия път се чудех какво ще правя, след като изгубя над 10 ключа, в това число за дома, офиса, гаража, дори и за катинарчето на колелото. Само тези за колата не са на тази връзка, за което бях благодарен в момента.
В крайна сметка ключовете са оказаха в пицарията и ми ги дадоха веднага. 30-ина секунди бях истински щастлив.
След пицарията решихме, че няма да ходим обратно в “Сенса”, а се прибираме и така и направихме – писах смс на колежката и се отправихме към жилищата си.
Като по пътя си мислех как може трезвен да загубя ключовете си, при положение че не ми се е случвало от 17 години и не е нещо, което можеш да не забележиш… Преди година-две си забравих ръкавиците в едно заведение, но тогава бях сериозно пийнал ( и смесил), та някак е нормално да не се сетя за тях. Но важното е, че и в двата случая си върнах нещата. Не че нямаше да преживея ръкавиците, но ключовете…