Великден и седмицата преди него

Написано на April 20, 2009, в категории: За мен.

Честито Възкресение Христово на всички!
Както вече стана традиция, смятам наведнъж да обобщя какво ми се случи през изминалата седмица. Някак все нямам време да пиша, а и понякога нямам какво да кажа (невероятно, но факт рџ™‚ ).
В понеделник се срещах с адвоката и обсъдихме предстоящото на 27 април дело. Той ми показа и отговорът на “Общинска охрана” и постановлението на съда. В общи линии “Общинска охрана” искат да няма експертиза, да не се допуснат снимките ми като доказателство и твърдят, че колата е повредена след това, а не от тях, като за това искат трима свидетели. Съдът решава да има експертиза, снимките ми се допускат и “Общинска охрана” могат да призоват само двама свидетели. Макар това да е лъч надежда, делото далеч не е спечелено и явно няма да се реши бързо – “Общинска охрана” са дали много скапано копие на протокола, в който се подписах с особено мнение и текстът не се чете. Това ще наложи допълнително заседание, защото адвокатът ми ще изиска оригинала…
Във вторник сутринта забелязах, че някой гаден мангал е свил релсите от подлеза, през който минавам с колелото до работа. За мен не е толкова голямо неудобство – колелото ми тежи под 15 килограма, но има майки с колички, на които няма да им е толкова безпроблемно придвижването… На всичкото отгоре подлезът се охранява познайте от кой – “Общинска охрана”. И не, не е някой забутан квартален, а този на Семинарията – на 50-ина метра от мястото, където “Общинска охрана” ми вдигнаха и впоследствие потрошиха колата…
Все пак някой добър човек е сложил дървени палети, по които обаче не съм минавал, защото ми се струват нестабилни, но ако бях майка с количка, сигурно щях да ги ползвам и да благодаря на човека.
Не помня вече какво ми се случи в сряда, освен работните нерви – правим проучване за въвеждането на една уеб технология – XForms, които представляват XML уеб форми, използвайки MVC. И по мое мнение са ужасни за работа, но аз не понасям презентационния слой, така че мнението ми не е много обективно.
В четвъртък бившият ми ръководител проекти намина през офиса и разказа как е на новото му работно място и какви технологии използват. Аз бързах за обяд с колегите, та си поговорихме съвсем малко, но останах впечатлен от интеграцията на не чак толкова скъпи технологии, които подобряват производителността според мен.
В петък май пак нямаше нищо запомнящо се – народът си заминаваше за празника и, освен фитнеса след работа, не излизах никъде. Стилър организираше излизане в един клуб, където имаше суинг вечер, ама аз не съм толкова културен, а, откакто не мога да пия заради алергията, кофти музиката ми понася по-малко.
В събота играхме ДнД с колегите от сутринта до към 22 часа, след което се прибрах с колелото, оставих го в гаража, хапнах малко и със сестра ми се уговорихме към 22:50 да съм пред входа, за да отидем в църквата да си вземем от Благодатния огън и да посрещнем празника там. Събрахме се към 9-10 души, като е имало години, когато сме били и повече, но този Великден дори църквата не беше претъпкана…
В неделя бяхме семейно при едни роднини, след това минахме през Пловдив да предадем един колет на рейса за Варна (за други роднини) и тръгнахме към Чешнегирово, където баща ми имаше някаква работа по къщата ни. По пътя уж ме снимаха куки с превишена скорост (60-65 км/ч. при разрешени 50), но ще почакаме месец да видим какво ще стане.
Днес с майка ми и сестра ми отидохме в новия търговски център. Докато разглеждахме последния етаж се задейства някаква писклива аларма, а малко по-късно се чу и съобщение за пожар – да запазим спокойствие, да се отправим към аварийните изходи и тн. Съобщението беше на няколко езика, което спомогна да го разбера цялото, понеже не звучеше много добре, но все пак бе услужливо.
Отправихме се сравнително спокойно към аварийните изходи, а голяма част от народа се гъчкаха на ескалаторите. Доста кофти начин да се измъкнеш при спешен случай, но за щастие този май не бе такъв. По стълбите на аварийния изход слязохме сравнително бързо до изхода, като някъде около първия етаж ни лъхна миризма на пожар – влажен въздух, примесен с мириса на пушек, но това бе за секунди. Не е имало кълбета дим или нещо подобно…
След като се оказахме извън търговския комплекс се насочихме към подземния паркинг. Там чухме, че звучи някакво съобщение, само дето звукът на десетки автомобили, бързащи да излязат, го заглушаваше. След няколко маневри и смяна на посоката, стигнахме до по-свободния изход. Все пак имаше коли и, понеже е изкачване, трябваше да се изчакваме. Тогава чухме и новото съобщение – пожарът бил овладян и вече сме можели да се върнем в търговския център. Не видях някой да се трогна от него, затова и охраната даде наставления да се пуска през една минута…
На излизане от паркинга се наложи да спра под сравнително голям наклон. След това потеглянето с на сестра ми колата се оказа малко трудно – изгасна ми 2-3 пъти преди да успея да изкача склона, като май панирах жената в колата зад мен. Поне минута, след като се бях изкачил на повърхността, тя стоя долу, блокирайки движението…
Все пак търговският център не изгоря. Предполагам търговците днес ще понесат големи загуби – едва ли хората са чакали сервитьорите, за да си платят сметките. Но все пак този търговски център ми се издигна в очите – безопасността на хората е над всичко. Не знам колко голям е бил пожарът на първия етаж, но фактът че не го усетихме, а ни евакуирах просто така, за да не пострадаме, ми говори достатъчно.