Защо не писах и сигурно няма да пиша скоро пак
Написано на June 21, 2009, в категории: За мен.
През изминалите почти 2 месеца преживях ужас, какъвто не пожелавам на никой. Най-големият ми страх за болестта на татко се оказа истина – той има рак на белия дроб ;(. 2 месеца ходене по доктори в София бяха нужни, за да се потвърди ужасната диагноза, а все още не е започнато лечение…
Информацията, която имаме не е много – плоскоклетъчен карцином на белия дроб с потенциални разсейки в надбъбречната жлеза. Преди да започнат изследванията, докторите бяха казали, че мястото е добро за операция – достъпно е. Само че (все още татко не е минал на комисия) изглежда докторите искат първо да се започне с химеотерапия, лъчетерапия и чак тогава операция, което на мен не ми се струва добро решение, но нямаме избор. Опитваме и с алтернативна медицина – нашите ходиха до някакъв знахар около Поморие, който обеща, че за два месеца татко ще се оправи. Но не е минала и седмица още. Билките изглежда действат, друг е въпросът какво могат да направят срещу рака, но отново нямаме избор и чакаме…
През тези 2 месеца изследвания туморът се е увеличил с 1/3, което въобще не е добре. Единственото утешение в момента е, че ракът не е дребноклетъчен – там човек живее само 4 месеца, но някак не се чувствам утешен – искам татко да е около мен – да ме види как завършвам, да види бъдещите си внуци и изобщо да е с мен още дълго време (та той няма още 45 години)…
За съжаление мен никой не ме пита какво искам – животът е несправедлив, винаги съм го знаел, но чак пък толкова…
Предполагам на никой не му се четат постове с размислите ми над живота – защо той е такъв, какво е съгрешило моето семейство, неща, за които мисля напоследък, но ме съмнява да са интересни някому, затова и спирам да пиша в блога за неопределено време.
5 Replies to "Защо не писах и сигурно няма да пиша скоро пак"
Тиндор on June 22, 2009
Здравей,
Благодаря за милите думи, само че не мисля да пиша – всичко друго ми се вижда маловажно в момента – има ли значение какво мисля за някоя политическа партия, за клуб, музика, работата ми или каквото и да е друго – това са едни мимолетни теми, които не си струват дори да размишляваш над тях, когато имаш доста по-голям проблем, за който ,за съжаление, няма какво да пишеш – ходим по лекари и се надяваме всичко да се оправи…
sina on August 24, 2009
Започнете веднага да давате саменто 3×2 капсули
на ден.Може и по време на химиотерапията.
Майка ми е с рак на белия дроб от 2002г открит.
За сега живот и здраве се чувства добре.Не и правиха операция защото туморът е близо до сърцето.Надявам се и на вас да помогне.
Успех и стискам палци
sina on August 24, 2009
Ne6to ne se polu4i kirilicata.
Pisah wi da zapo4nete da davate samento 3×2 kapsuli na den,vednaga nezavisimo 4e moje da e na himioterapiq.Majka mi e s rak na beliq drob otkrit 2002g i za sega se 4uwstwa dobre.Zapo4wajte wednaga i uspeh.
Тиндор on August 24, 2009
Сина,
Много благодаря за съвета! Веднага ще го приложим.
Успех с майка ти, да е жива и здрава още много години!
Jani on June 21, 2009
Ей, здрасти. Яни е. Пращам ти много обич. Да знаеш, че непрекъснато си мисля как всичко ще е ОК, всичко ще се оправи.
ПС.
Не спирай да пишеш. Размислите ти са важни за всички, които ги е грижа за теб – блогът ти е пространството, в което можеш да си ти, да си позволиш да мислиш и чувстваш „на глас”. Не си го отнемай.
Прегръдки!!