Димитровден
Написано на October 26, 2005, в категории: За мен.
Ще ми се да трябваше да напиша само как са ме черпили днес именниците и Мария, която бе рожденичка, но за съжаление не мога.
Имаше едно събитие, което е по-силно осезаемо от другите- смъртта на едната от новите малки костенурки – тази, която беше по-активна.
Днес, след като се прибрах от почерпката на двамата Митаци, видях че тя се е обърнала по гръб и се опитва да възстанови нормалната си позиция, затова я обърнах както се полага и я пуснах във водата, защото кожата й бе суха.
Това са последните ми спомени от нея, преди да умре. Ще ми се, и се надявам тя да не е предала Богу дух, но много ме съмнява да е изпаднала в летаргия с отворени очи, при това с отпуснато тяло рџ™Ѓ
Ще кажете,че се правя на жертва, а въпреки това отидох на рожден ден – ами ако беше вашият РД, как бихте приели неидването ми с оправдание за починала костенурка, която съм имал по-малко от месец и половина.
Заради Мария пих и бира, но нямаше излишно безалкохолно,а не вървеше 4 часа да стоя на една чашка “разредител”.
После, пренесъл се в илюзорния свят на опиянението, като че ли забравих случката с костенурката, след като отидох и на дискотека, но в крайна сметка трябваше да остана вкъщи и да си тъжа ли ? Лошото е,че сега май бих отговорил с “да” на този въпрос – само че сега аз ли съм това или не – забелязал съм ,че през това време на денонощието започвам да мисля по друг начин, да се притеснявам за неща, които не мога да променя, защото колкото повече научваш, толкова повече проблеми откриваш, които не си подозирал, че съществуват.
А дали това е моята същност – често сутрин забравям за вечерните си мисли и терзания – дали това се дължи на забързаните делници, препълнени с математика, или на проста промяна на характера – не знам. Но ако отговорът е характерът – тогава кой от двата е истински ?
Е, явно ми предстои дълго опознаване на себе си…
Не е ли странно какви объркани мисли могат да ти дойдат след смъртта на една водна костенурка ?