Загубихме борбата с рака
Написано на February 18, 2010, в категории: За мен.
Този понеделник (15.02.2010) се случи най-лошото – татко почина в болницата…
Майка се е борила над 40 минути за живота му въпреки лекарите, но без успех… Изглежда в болницата само нашето семейство не сме знаели какво е състоянието на татко и че той е бил изпратен там не за укрепване,както ни казаха, а за да умре…
Предполагам не е нужно да описвам как се чувства човек като разбере ужасната новина. Дано го разберете когато бащите ви станат на по 70-80 години,а не като моя – на 45, дори не видял дъщеря си да завършва университет, а какво остава за мои или нейни деца..
Безкрайно тежко е, спор няма, дори в момента ми е трудно да пиша, но реших, че е добре да напиша 2-3 реда, за да разберат приятелите ми, пък за размисли и скрити постове – имам цял живот…
За това какъв човек беше татко говори броят на хората, които дойдоха – над 70 души, понякога по 1 представител на семейство. Тези хора бяха поканени вечерта в понеделник за 14 часа на следващия ден, а не всеки може да си вземе ден от работата. На всичкото отгоре се оказа, че сме забравили 4-5 семейства, а едно не беше поканено по изричното желание на татко приживе.
След смъртта на татко, аз се чудя какво вече в живота има смисъл. Дори вярата, която уж имах, съм на път да загубя – борихме се 8 месеца с коварната болест, посетихме вероятно почти всички пловдивски и софийски “светила”, молех се по около час всяка вечер тези месеци. Вярвах, че татко ще се оправи, но явно не е било писано…
Все още вярвам в друго обаче, че има живот след смъртта и ще се видим там някой ден.
Почивай в мир, тате!