Спортуване напоследък
Написано на June 10, 2010, в категории: За мен.
Миналата събота с компанията бяхме да побягаме малко на гребната база. Нашата кола отидохме към 11 часа, след като преди това трябваше да си взема електронния подпис от ЦКБ, и като едни “истински” спортисти, седнахме в ресторант, в битов стил, чието име няма да споменавам, но като цяло не ми хареса – кофти обслужване, нямаха черен чай, въпреки че чашката “вносен” беше 2.50, кюфтетата ми бяха сурови, а пърленката не беше истинска пърленка. Та след “здравословната” закуска решихме да потичаме малко. Андрей направи 1-2 цели обиколки, докато останалите минахме през моста и направихме цели две половини на гребната, почивайки си само 2 пъти рџ™‚ . Може да не беше много, но поне е нещо, като се има предвид, че всички сме програмисти или администратори.
Няколко часа по-късно се събрахме същите хора и за баскетбол. Учудващо имахме енергия за игра, като дори дъждът не ни попречи. Изчакахме го да отмине и продължихме.
Във вторник пак се събрахме горе-долу същият екип (че и 2 момичета отгоре) и направихме 2 часа игра, като успях да се контузя сам без контакт с чужд играч, просто скачайки. Все още нямам идея как се е случило, но в сряда се събудих с подути и болящи глезени (все едно изкълчени) и едвам ходех. Обаче, като един истински спортист, това не ми попречи да отида на уговорения по-рано мач същата вечер. Може да не можех да бягам и да скачам, ама се справих някак Е, сега си търся баскетболни обувки или наглезенки, ама това са малки подробности, спортът иска жертви и явно само свободно време не стига.