Петък до понеделник

Написано на August 30, 2010, в категории: За мен.

За поредна седмица на работата очаквах петък вечер с нетърпение. Не за нещо конкретно, а просто за идните почивни дни.
За щастие и този път намерих хора, с които да отидем в “Сенса”, като бяхме скромна компания от трима – Аз, Митака и Лъчо, а после дойдоха и още двама колеги от работата и си прекарахме сравнително добре, въпреки гадната музика.
В събота трябваше да стана рано, за да хвана банката и да си взема едната дебитна карта, закривайки другата, издадена ми от бивш работодател. Тази задача ми отне само 10-ина минути, но за съжаление ще се наложи скоро да отида пак, защото закриването на картата не било закриване на сметката и трябвало да се изчакат 8 работни дни, за да спра да използвам софийската сметка. Изобщо глупости на търкалета. Чудя се още защо ме карат да попълвам куп бумащина, когато никой не я гледа. Те си попълват формичките на компютъра, а на мен, за да не ми се скучно вероятно, оставят задачата да си попълня името, ЕГН-то, номер на лична карта, все неща, които можеш да научиш наизуст от толкова формуляри, но те така и не научиха кой си…
Много по-лесно щеше да е просто да отпечатат попълнената формичка и да те помолят да положиш подпис, но защо да оптимизираме процеса…
Както и да е, след банката се прибрах да се наспя. Вечерта се обадих на Митака за бягане на гребната и той не отказа. Направихме си 1.75 км. бягане (с почивки ест.), като аз бях с мускулна треска от фитнеса в четвъртък, но все пак бях във форма. Можех да избягам още поне половин километър, но пусти мързел… рџ™‚ А и Митака не беше бягал от много време, та имаше проблеми с дишането.
Неделята прекарах пред телевизора, зяпайки формула 1. След това разменихме 10-ина съобщения с един приятел във фейсбук (можеше да са и повече, но аз нямах интернет, благодарение на някой съсед, който ми беше срязал кабелите и “Близу”, които от петък вечер до понеделник почиват).
Искаше ми се понеделникът да бе дошъл малко по-късно, за да се наспя, но не се случи и отидох на работа сънен както винаги. За щастие този работен ден имаше какво да правя и съм сравнително доволен. Вечерта мислех да бягам, ама ме мързеше нещо, та се обадих на Митака с идеята той да ме откаже (или евентуално да бягаме заедно). Доста успешно направи първото и в крайна сметка ще си почина тази вечер от изминалата седмица, пък утре дали ще бягам или ще правя нещо друго – все още не знам.
За съжаление не мога да оформя плановете си и за петък вечер, понеже една колежка има рожден ден тогава и все още не ме е поканила официално, но предполагам ще го стори. А, ако го направи, това ще ангажира и четвъртъка ми, че трябва да избера подарък. Все пак се старая да избягвам бившата си компания, а най-малкото, което е искам, е да купя общ подарък с тях.
В този ред на мисли се чудя дали да ходя на предстоящите рождени дни изобщо. По памет те са три, като само този на 6-ти смятам да уважа със сигурност. За другите се колебая.

7 Replies to "Петък до понеделник"

-  on August 30, 2010

1.75км с почивки си е срам :D, стягай се, хората бягат по една гребна за 25 минути.

tindor  on August 31, 2010

Е, от моите приятели само един може да избяга гребната (мисля че даже за по-малко от 25 минути). Всички останали сме кашкавали.
Иначе на теория не е особено здравословно за мен да бягам, защото имам проблем със сърцето (едната клапа не се затваря изцяло и причинява умора) и може да припадна, та гледам да не си давам зор. Не че ми се е случвало някога да припадна де.

-  on September 1, 2010

Аз пък преди малко избягах 3 киломента по неравен терен за 18:45. Когато го тичах за първи път (преди около три седмици) го взех за 22:40, 10 тичанета по-късно съм свалил почти 4 минути :-).

tindor  on September 1, 2010

Браво! Дано и аз да мога да се похваля скоро с 3 километра, ама ме съмнява.
От друга стана, ти играеше футбол навремето, така че имаш тренинг, а аз играх последно игра, в която се бяга, преди близо 8 години (не броим баскетбола напоследък, щото е 8 човека на 1 кош). Но ще вляза във форма, особено като намирам време и за спорт вече.

-  on September 1, 2010

Давай, давай, полезно е да се спортува. След това хем човек се чувства по-добре, хем бирата е по-приятна, в малки количества естествено. Напоследък пия по една трета от бутилка 330 милилитра, пак си е същия кеф ако се пие на малки глътки :D.

-  on September 1, 2010

Майсторлъкът е да се спортува всеки ден по час, така е най-полезно за здравето. Баскетболът е ОК, хабят се доста калории, но 4 на 4 на един кош е твърде много. 2 на 2 или 3 на 3 е оптимално.

tindor  on September 1, 2010

Лошото е, че идва зима и спортуването ще става все по-рядко, че в този студ…
А в Белгия не е ли по-студено и съответно по-кофти за спорт?