Краят на още една работна седмица
Написано на September 4, 2010, в категории: За мен.
Едно време се чудех как така американците живеят за петък вечер. Няколко години по-късно вече го разбирам – още от понеделник отивам на работа с идеята да дочакам петъка. Не че работата не ми харесва или не ми се работи, просто след последния работен ден има 2 почивни и време да излизаш по клубове, а в делничен ден не мога, защото винаги ми се спи, а като си легна в 4 и стана в 8, не знам как ще работя след това.
И като стана въпрос за умора – тя преобладаваше тази седмица. Още в понеделник ми се спеше, а в петък се борех със себе си, за да не заспя на стола. Покрай липсата на енергия не правих почти нищо тези дни – работа, вкъщи, четене на книжки и списания и в леглото. Единствено в четвъртък се видях на кафе с Мечката и Данито, която не бях виждал от поне месец.
В петък бях на рожден ден, като до последно не знаех дали да отида, но, в крайна сметка, реших, че рожденичката няма вина, за да не отида, а и трябва да се изправяме срещу проблемите. Та отидох и си прекарах сравнително добре. След рождения ден решихме да идем на бар. Събрахме се сравнително малко хора – аз, Венета, Андрей, Марта, Ясен и Лъчо, но и тези стигаха. Прекарах си добре, което доведе до там, че вече да не съм толкова уверен в желанието си да сменя хората, с които движа, но само времето ще покаже кое е правилното решение…
Днес (събота) станах към 14 часа. Малко по-късно звънна един съсед – снощи ми ударил колата пред входа, да сляза да видя пораженията. Оказа се само ламарината на предния калник и тия дни ще ми кара колата да го изчукат и пастират. Надявам се всичко да е точно, защото тази кола беше на татко. Радостен съм, че само с този “козметичен” ремонт се е разминало всичко, защото е можело да е нещо далеч по-тежко, а и винаги е можел съседът да не дойде да ми каже и аз да се чудя кой го е направил.
Към 16:30 се обадих на Митака да ходим да бягаме на гребната, но той не бил в града и реших да отида сам. Като погледнах през прозореца се оказа, че навън вали, обаче вече го бях решил. Стегнах се, запалих колата и отидох. Определено не е приятно да се бяга в такива условия – въздухът е студен, дъждът те бие в лицето… Едвам направих 1.25 км., като се чувствах адски изморен през цялото време и имах вкус в устата, подобен на кръв, но май е бил просто метален привкус.
След като се проснах уморен в колата, едвам успях да обърна, защото на 1-2 места ми се изплъзна волана.
Като се прибрах и си взех душ, разбрах защо съм се чувствал уморен – за пореден път бяла точка на едната сливица. Ядосан от поредната гнойна ангина, която ще прекарам на крак, сам си махнах точката и сега уж съм по-добре, но нищо не се знае. Тази бяла точка обяснява и липсата на енергия през изминалата работна седмица и предполагам през идната също, но хубавото е, че седмицата ще е кратка – само 4 работни дни и после следва някой клуб в петък вечер рџ™‚ .