Остана още една работна седмица по-малко
Написано на September 18, 2010, в категории: За мен.
Измина и тази работна седмица, като в понеделник и вторник не направих нищо кой знае какво, освен че спах по 10 часа (единият път заспах след новините в 19) и все така ми се спеше (дори повече от предишните седмици).
Сряда беше 15-ти септември. Освен първият учебен ден, тази дата отбелязваше и тъжни неща – тогава се навършваха 7 месеца откакто почина татко, а ако не беше – щеше да навърши 47 години на този ден…
За да почетем паметта на татко се събрахме с чичо ми и бъдещата му жена и отидохме в едно квартално заведение, където татко обичаше да ходи.
Четвъртъкът също не беше кой знае колко запомнящ се. Организмът ми се чуди да се разболее ли, да се оправи ли, но имах стимул да се взема в ръце – трябваше аз и колегата от подекипа да измислим ефективен алгоритъм, който да работи едновременно с малко памет и пресмятания. Справихме се, само че американският клиент предпочете бързото за написване решение пред качественото. Това ми изпълни петъчният ден. Много обичам когато целият ми ден е запълнен с писане на код, задачата е постижима с малко повече труд, а напрежението дали ще спазиш срока наелектризира въздуха. Такива дни ме изпълват с енергия и с гордост за добре свършената работа (ако наистина се случи да е такава рџ™‚ ).
След като миналата седмица изпуснах ходене в “Сенса”, този петък бях решен да отида. По предварителен план трябваше да сме 4 души, но Митака докара някакъв негов познат, а по-късно дойде един колега от работата и той си докара приятел. Та се събрахме 7 души. На всичкото отгоре са сменили DJ-а, което засега ми се струва, че е за добро. Този пуска предимно хаус и рок, за разлика от предишния, който добавяше и рап. Все пак и той не беше перфектен – към 2:30 си тръгнахме, защото започнаха “Losing my religion” на R.E.M , “Wonderwall” на Oasis, “Unforgiven” на Металика и все песни, за които не се бях подготвил добре (бях си забравил бръснарското ножче вкъщи).
Събота и неделя са ми любимите дни, защото в общи линии не правя нищо – стоя си вкъщи и си чета книжки, пиейки топъл чай, но този път трябваше да отида да се снимам, че нали ще кандидатствам още една магистратура и ми трябват 4 снимки за там и 1-2 за дипломата ми по “Софтуерни технологии”. Та снимах се, разходих се 10-ина минути докато станат готови снимките, взех ги и се прибрах, отдавайки се на книжките си. Надявам се утре денят да е още по-спокоен, а пък следващата седмица да мине бързо, повличайки и месеца с нея, че следващият съм на 2 концерта (все още не съм си купил билет за WASP, но навих двама души и се очаква скоро да се сдобия с хартийката).