Седмица с два концерта

Написано на October 31, 2010, в категории: За мен.

През отиващата си вече седмица посетих 2 концерта в София – на Scorpions и W.A.S.P.
В понеделник тръгнахме към 15 часа трима колеги от работата, взехме Стилър (след кратко обикаляне, защото имаше някакво задръстване) и потеглихме към София.
След като пристигнахме, забелязах нещо странно – лампичката на таблото за мигачите не мигаше, а светеше, но карах няколко километра така (за щастие основно бях направо) и отбих в пресечка след левия завой на кръговото на 4-ти километър. Там вдигнах капака и загледах умно. Естествено не открих причината, а предния ден бях тествал всякакви светлини, та беше невъзможно да са изгорели всички крушки (не знам какво се случва тогава, но като изгори една, все пак има звук и лампата мига). След няколко обаждания се свързах със семеен приятел, който ме упъти към релетата (единствената причина за повредата, която ми идваше наум, но нямах идея къде се намират). След включване и изключване, мигачите сработиха и всичко бе точно. Само сменихме един бушон, който изглеждаше стопен, но пък работеше.
Така, след 10-те минути ремонт, се отправихме към по-близка пресечка до стадион “Академик-Плиска”.
Към 17:30-17:40 бяхме на стадиона и чакахме на опашката, за да ни проверят за оръжие и други непозволени вещи. В интернет бях чел, че щели да започват да пускат от 15 часа, само дето това очевидно не е било така, защото опашката беше неподвижна поне 15-20 минути. Просто хората стояхме и чакахме.
След като минахме през КПП-то, бързо намерихме входа на стадиона, за разлика от самия стадион, за който трябваше да питаме един човек.
Като минахме през нашия вход се разделихме на две – моите колеги отидоха във фен зоната, а аз и Стилър – на трибуната, където имахме седящи места.
След като седнахме, аз започнах да умирам от студ. Бях с фланела с дълъг ръкав и яке, но те не ме спасиха от софийския студ. В един момент дори изпитах нужда от ръкавици и за първи път съжалих, че около мен няма тълпа, която да спира вятъра.
Концертът закъсня подобаващо (започна в около 20 часа), но Ахат се представиха добре. Звезди има глас, не може да се отрече, но някак ми се стори прекалено кратък наборът от песни (4 или 5), след което отново трябваше да чакаме в студа.
В крайна сметка дойдоха и героите на вечерта и направиха нелош концерт, като вкараха доволно количество мултимедия в него. Красиво бе, звучаха добре, но някак нещо липсваше. Реших, че е заради публиката – повечето хора около мен бяха прехвърлили 40-те и далеч не показваха ентусиазъма си, както подобава на рок концерт.
Но въпреки всичко Скорпионс направиха добър концерт. Предполагам щеше да ми хареса повече онзи в Каварна преди година, но поне ги видях на живо. За съжаление не мога да кажа същото за Дио рџ™Ѓ .

В сряда тръгнах от работа към 16 часа, защото концертът на W.A.S.P. беше от 20, а уж имаше място за паркиране около зала “Фестивална”. Първоначално се притеснявах да пътувам сам, за да не заспя, но определено нямаше такава опасност и в двете посоки. На отиване валеше стабилен дъжд, а аз бях с грайфери на гумите малко над допустимия минимум по закон 1.6 мм. В следствие на това, колата ми поднесе на 7-8 места, като в поне от половината случаи бях в лява лента, изпреварвайки с 130 км/ч. Изправяйки колата така, че да не се блъснеш в камиона до теб, определено вкарва адреналин, който ти пречи да заспиш.
В крайна сметка стигнах без произшествия в София и почти намерих залата благодарение на gps-а. На 50-ина метра от нея трябваше да завия по затворена улица, за която gps-ът не знаеше, но все пак бях близо, а даже успях и да паркирам, което беше перфектно.
След 2-3 разговора се разбрахме с брата на Аднрей да се срещнем пред залата и там се запознах с двама негови приятели, с които заедно гледахме концерта.
Този път атмосферните условия слабо ме касаеха – концертът беше в зала, а около мен имаше тълпа, която да ме топли.
Събитието закъсня с 10-ина минути и на сцената излязоха българската група Bastardolomey, които слушах за първи път, но ми направиха много добро впечатление. Жалкото е, че пееха на английски, но не съм сигурен дали е загуба, защото аз така или иначе не разбирах думите, та дали няма да ги разбирам на английски или български, все едно.
Някъде към 21 часа започна концертът на W.A.S.P., които традиционно излязоха на сцената, акомпанирани от вой на сирени. Момчетата направиха забележителен концерт, въпреки организационните проблеми и това, че тонрежисьорът им беше некадърен и нивото на микрофоните беше под това на инструментите. Все пак W.A.S.P. се справиха с това и успяха да раздвижат хората в залата (само 4000 според организаторите). Ефектите на американците бяха по-слаби от тези на “скорпионите”, но имаше 3 видео-стени и 10-ина прожектора, с които направиха шоу. А и на тълпата не й трябваха ефекти, а разбиваща музика, която те, по мое мнение, доставиха. След този концерт се прибрах в Пловдив с болки във врата и раменете, а след Скорпионс – с настинка. И, ако Скорпионс не бяха легенди, то W.A.S.P. щяха да ги сложат в малкия си джоб.

Самото прибиране беше също изпълнено с адреналин, но от друг тип. През целия път имаше комбинация от дъжд и мъгла, като се сменяше само пропорцията. Но мъглата беше толкова гъста, че не можех да си видя задните светлини в огледалото, преди да пусна култово изобретение “фар за мъгла”. Нямам идея защо на опелите е само един, но един-един, пак върши страхотна работа в моменти като този, когато караш по някакъв път, като дори не знаеш къде свършва той и можеш да се ориентираш единствено по фарчето за мъгла на колата пред теб. За щастие някакъв съгражданин ме изпревари около Ихтиман и през цялото време след това карах зад него.
В крайна сметка и този път се прибрах безпроблемно, но в четвъртък на обяд парното ми отказа да работи. Отворих таблото с бушоните и видях въпросния, който смених в София. Този беше стопен брутално и вечерта едвам го извади един познат. Смених го за втори път със същия ампераж (30А) и за 15 минути нагря толкова, че се опарих на него. Реших, че през почивните дни ще си купя нов комплект бушони (явно тези са фалшиви) и зарязах парното.
Събота и неделя пък се появи проблем с ел. стъклата. Правят си каквото си искат – не можеш да ги свалиш, после не можеш да ги вдигнеш, щракаш с копчетата и по някое време се оправят… Та тази седмица май ще си карам колата на електросервиз, но имам подозрения, че ако сменя бушона за парното с читав, което ще направя тия дни, има шанс стъклата да се оправят.
И така, още една седмица от годината свърши. Следващата, живот и здраве, ще ходя в университета да се запиша за магистратурата (приели са ме в крайна сметка) и май с това свършват твърдите ми планове. Ще видим как ще запълня останалите дни.
Спорна седмица на всички!