Поредна седмица
Написано на November 7, 2010, в категории: За мен.
Още една работна седмица, която почти не се запомняше. Сега се опитвам да се сетя какво съм правил в понеделник, вторник и четвъртък, но явно не е било нищо запомнящо се.
В сряда имах желание да се запиша за магистратурата най-после, но то бе осуетено от близо петдесетината души, които чакаха пред вратата на инспекторката. Реших, че няма шанс да се запиша за един час и се върнах на работа, като се разбрахме със сестра ми да ме запише в петък, както и стана.
Така вече съм официално студент във ФИСН, специалност финансов мениджмънт.
Петъкът беше изпълнен с емоции – по план се организирахме за “Сенса” и в късния следобед научих от сестра ми, че една българка, рап-звезда от близкото минало, ще спи вкъщи. В първия момент реагирах безразлично, все пак слабо ме вълнува тя, а и като знам колко е “звезда”… После разбрах, че трябвало да я вземем в 1 часа сутринта от едно казино, където тя щяла да пее за рожден ден. За да стане това, имаше 2 варианта – сестра ми отива сама (и евентуално не идва в “Сенса”, а оттам ни пропада и петъчното излизане) или отиваме и двамата в заведението и после заедно до казиното. Спрях се на втория вариант…
Към края на работния ден с част от колегите се разбрахме да отидем на кръчма към 20 часа. Аз имах уговорка за 23 часа с Лъчо и Митака, та прецених, че мога да отделя 2 часа, да се прибера вкъщи и после към бара.
Самото излизане с колегите беше тихо и скромно (поне през времето, когато бях там), но не съм очаквал да бъде друго – аз съм сравнително нов в тази среда, а някак не съм настроен за нови приятели. И в крайна сметка към 21:40 им казах довиждане и си тръгнах към вкъщи.
Към 22:40 тръгнахме за “Сенса”, където намерихме маса и се настанихме. Лъчо закъсня сравнително малко, но Митака го направи с близо 45 минути, а като дойде ми сервира и лошата новина – отива да живее в друг град. Така средата ми намаля с още един човек, но, знаейки мотивите му, предполагам че ще се върне от въпросния град след по-малко от година…
Обратно към “Сенса” – след Митака дойде един колега от работата с общ познат. Тъкмо музиката започна да става хубава, а компанията весела, и се наложи да тръгваме към въпросното казино, защото “звездата” не искала да чака до 1:30…
Хванахме такси, отидохме в 12:50 там, минахме през охрани и тн. и, когато поискаха да ме регистрират, казах за кой съм и те ни пуснаха направо. Досега не бях стъпвал в казино, съмнява ме и да стъпя като клиент на такова място, но трябва да се признае едно – лъскаво е.
След като намерихме човека, тя ни каза, че трябва да изчакаме до 1:30 да изтегли някаква томбола, взима си парите и си тръгваме.
Стана така, изтегли хората в 1:30 и после отиде да си взима парите едно адски дълго време. А ние стояхме в един ъгъл със сестра ми и чакахме, разглеждайки посетителите. Лошо впечатление ни направи стилът на обличане на хората – единствените по-официални бяха охраната и разни пенсионери, които аз лично не познавах, но може да са били известни. Останалите бяха облечени като живи селяни – анцузи и турски дрешки… Някак винаги съм очаквал посетителите на казино да са богати и добре облечени, защото кой друг да има излишни пари за губене, но май тези хора бяха дошли привлечени от безплатния марков алкохол и някакво ядене, което е жалко…
Както и да е, в 2:30, след още малко премеждия, хванахме такси за вкъщи, като по пътя въпросната певица искаше да спрем на денонощен магазин да си купи храна и някакви глупости за домашен купон. Само дето на мен лично не ми се празнуваше (бях уморен и изнервен). Та пристигнахме към 3 часа вкъщи, тя видя некролога на вратата, видя и кучето, което се уплаши от нея, огледа стаята, в която щеше да спи, и снимките на татко там и явно реши, че не иска да спи вкъщи. Май се срамуваше от косата си, защото през цялото време носеше шапка и не искаше да я видим без нея, а ние не й предоставихме отделна стая, та може и това да е изиграло роля, но каквото и да е, тя реши да не спи вкъщи въпросната вечер, за което не мога да кажа, че съжалявам. Не стига, че й осигуряваме нощувка за без пари, ами и с претенции – щом жилището ни не е достатъчно добро за нея – Пловдив има достатъчно хотели, които една “звезда” може да си позволи…
В събота беше задушница и се уговорихме с чичо да отидем заедно на гробищата. Те дойдоха пред вкъщи и се запътихме към мястото. Както винаги беше пълно с народ и коли. Наум благодарих, че ние живеем близо и не се налага да сме с кола, защото щях да се изнервя адски много…
По пътя за гроба на татко ме спря един човек и ми даде меденка в памет на сина му. Казах “Бог да прости” както си му е реда и ми стана жал за човека. Той беше пенсионер, поне 60-годишен и от нашата група даде меденката на мен, като по обичай се дава на човек, който прилича на починалия (или поне е със същия пол и възраст). Значи мъжът е загубил син горе-долу на 25 години… Такива неща не бива да се случват!
След гробищата отидохме на кафе с чичо и жена му (все още не съм свикнал да й казвам “леля”) и си поговорихме за живота и всичко останало, но най-вече за бъдещия им син, който се очаква след месец.
Така съботният следобед бе запълнен, а вечерта си легнах рано, защото ми се спеше след предната нощ, пък следващия ден щяхме да ходим на село да работим по къщата.
В неделя станахме към 8, аз пих един чай набързо и се стегнах, за да отидем да сложим външна врата.
Не че аз помагах нещо за това, но осигурявах превоза и подаването на инструменти понякога. Все пак са ми ценни ръцете и не бих пипнал бормашина, ъглошлайф, къртач, зеге или трион, освен ако наистина много не се налага и нямам пълната гама обезопасителна екипировка.
Към 16:40 събрахме багажа и тръгнахме за Пловдив, като имаше сравнително голяма колона, но все пак се прибрах вкъщи преди 18 часа и успях да гледам състезанието по формула 1.
Така мина още една седмица, изпълнена с дни, в които няма нищо запомнящо се и такива, които ще помня сравнително дълго. Утре започва нова, като се очертава по-напрегната от предишната, защото на работата ще имаме гост от САЩ, който е дошъл за 5 дни да ни обяснява бъдещите насоки на развитие на текущия проект.
Спорна седмица на всички!
2 Replies to "Поредна седмица"
Тиндор on November 14, 2010
Благодаря Р·Р° подкрепата! Р? аз ще Р±СЉРґР° морално СЃ теб
lilia on November 8, 2010
Благодаря.Ще бъда на срещите с американеца, ще ходя и на лекциите, в училище.