Първи учебен ден от новата специалност

Написано на November 21, 2010, в категории: За мен.

Днес станах в 8 сутринта, за да отида доброволно на лекция по математика, въпреки че ще бъда освободен от лекции и изпит. Преди години, ако някой го беше предположил, сигурно щях да му се изсмея, но днес го направих с единствената причина да видя новите колеги и евентуално да се запознаем.
Само дето не се случи – мислех, че програмистите сме асоциални, но това, което видях мина всякаква приемлива граница – като влязох бяха 40 души в залата, които си мълчаха. Намерих си ред и седнах, допринасяйки 20-ина минути за всеобщото мълчание. Станахме близо 90 души и пак същото. Явно на никой не му се социализираше.Може би следващият път, все пак едно 75% са колежки…
Лекцията започна с встъпителни думи на преподавателката, които ме накараха да съжаля, че съм си загубил времето. Математиката била най-хулената наука, като нямало причина за това. Дори някои интелигентни хора не виждали смисъл в нея, а тя била навсякъде… В математиката имало красота, която обикновените хора, които не се занимават толкова с нея, не можели да видят и затова я хулели… Абе изобщо глупости на търкалета, но все пак научих нещо – за оптимално лекуване на пациент се използвало динамично оптимиране. Интересно дали някой лекар го знае, или това е поредното нагласяне на “факти” с цел да паснат на твърдението и да спомогнат доказването на тезата…
Както и да е, изтърпях и това, защото бях решил, че ще си тръгна на първата почивка. Все пак не исках да развалям дисциплината. Та се наложи да попиша малко. Първата лекция беше за детерминанти от 2-ри и трети ред (точно като първата ми лекция по ЛААГ преди 6 години, само че по-сбито и по-лесно обяснено). Изписахме 4-5 страници голям формат, решихме 2 примера и най-после дойде почивката, която използвах, за да се прибера вкъщи с усещането, че в математиката (и преподаването й) нищо не се променя със скоростта, с която ми се иска.
За щастие няма да ходя и утре, и другата седмица, даже май и по-другата, защото съм освободен от предмета и ще ми впишат оценката от дипломата от ФМИ. Та си спестявам малко нерви и получавам свободно време, което да използвам за нещо по-смислено (не че преговорът по математика не е смислен, ама ми се струва безсмислено да го правя).