Седмицата, в която се дипломирах за магистър

Написано на November 28, 2010, в категории: За мен.

Изминалите седем дни не бяха най-приятните напоследък.
Миналата неделя свалих летните гуми на колата и сложих зимни. Гумаджиите имаха леки ядове със завинтването на задните болтове, но не казаха да си купувам нови. Прибрах си колата (200 метра до вкъщи) и я паркирах до понеделник.
На следващия ден тръгнах за работа и започнах да чувам разни шумове в колата, наподобяващи на скъсан амортисьор. Предвид евентуалната опасност, закарах колата при един семеен приятел и му я оставих да отстрани проблема, ако може.
Към края на работния ден ми я докара и каза, че проблемът е, че болтовете били по-дълги и опирали в барабаните. Сложил е временно други болтове, но моите ще ги оправи във вторник.
След работа си тръгнах и на паркинга видях, че централното ми заключване не работи.
Оказаха се 2 изгорели машинки – на вратата и багажника. Смених едната, другата се намирала трудно и сега чакам и за нея, но поне вратите се заключват както трябва.
В крайна сметка тези проблеми се решиха до сряда, като тогава се разбра, че болтовете на едната предна гума са били хлабави (не са ги завили качествено при смяната) и е можело да стане беля… Повече и в този сервиз няма да стъпя…
В четвъртък не се случи нищо лошо (да не повярваш).
В петък почина втората ми водна костенурка. Предполагам от старост, защото беше приблизително на 15 години, а предишната и тя умря на толкова…
Въпреки всичко, имахме уговорка за “Сенса” същата вечер и отидохме за няколко часа, все пак близо 2 седмици не бяхме ходили, но си тръгнахме към 1-2, защото на следващият ден ми предстоеше дипломиране.
В събота отидох в 13:30 в Панаира, намерих си палатата, взех си тогата, снимах се с приятели, познати и колеги, изчаках да дойдат нашите, снимах се и с тях, а после зачакахме началото на церемонията по връчване на дипломите.
Чудя се на кой му беше дошло на акъла, че в церемонията може да се включи ужасният спектакъл, който гледахме… Бяха някакви танцьори, които танцуваха на циганско, сръбско, ориенталско, чалга… и накрая, явно от немай къде, български танц (за съжаление не му знам името).
Върхът беше музиката на Слави Трифонов… Аз университет ли завършвам или съм отишъл на кръчма да пийна една ракийка ?
С две думи – изложихме факултета подобаващо пред външните гости…
Както и да е, взех си дипломата и се преместихме в другата палата, където бе организирано тържество с музика за нас. И там не бяхме пощадени от чалги, при това разни гнусни. Вярно, имаше и читава музика, но според мен чалгата няма място на такова празненство.
Към 23-24 решихме, че ни е дошло в повече и тръгнахме към някой клуб/бар. Аз първоначално исках “Сенса”, част от другите – “Паша”. Аз в “Паша” нямаше да отида – не смятам да се унижавам дори да влизам в заведение с такова (турско) име. Едни колеги нямаше да дойдат в “Сенса” и в крайна сметка, след няколко прегласувания, решихме да отидем в “Ликьор”, където вече били върнали нещата както си бяха – без чалга след 2 часа сутринта.
В това заведение си прекарах най-забавно от целия ден. Да, хубаво чувство бе да си взема дипломата, но въобще не се вълнувах за нея – 6.00, първенец на випуска за специалността, почетни грамоти, на кой ще му пука след 1 ден?
За съжаление тази година загубих много повече, отколкото някога мога да получа, а дипломата беше просто една хартийка, която придобих в замяна на това, че съвестно съм си чел материала…