Зимна приказка
Написано на November 21, 2005, в категории: За мен.
Не, днес няма да се оплаквам от математиката, не че не съм я карал, просто ми се случиха по-интересни неща,а именно – бях на превод със специалността английски език и български. Към 13 часа аз, Азрод, Венета и Гергана заминахме за село Дряново, като се отбихме и в Асеновград.
Пътят до селото не бе лек, но не бе и кой знае колко труден, стига да внимаваш, а и да не те гони някой отзад.
Към 15:35 бяхме вече в Дряново и разглеждахме стаите,които евентуално ще обитаваме на осми декември. Те са чудесни, но още по-хубава е зимната гледка, която се открива от селото – истинска зимна приказка. Вгледаш ли се в спокойната гора, ти се струва, че времето е спряло. Че тук, на близо 70 километра от Пловдив, животът е тих, спокоен и красив, изпълнен с малките радости на живота, но и тук цивилизацията е нахлула брутално – в кръчмата хора играеха карти, в друго заведение видяхме пияница … изобщо, покрай величествената гледка на заснежената планина те обзема чувство за това, колко нищожен си, и как ти нямаш право да променяш природата, но е късно.
Цивилизацията отдавна е нахлула навсякъде и рано или късно тя ще достигне и това кътче от света – един по-добър мини-свят, според мен.
С известна доза тъга паля вектрата и се отправям назад към моя свят – онова ежедневие, в което придвижването на няколко километра ти отнема около час и доста нерви, свят, в който всеки от нас е подложен на напрежение, защото трябва да гони срокове,които обикновено са “вчера”.
Но такъв е моят свят, и не мисля,че бих могъл да живея простия селски живот, не, под прост не разбирам просташки или ограничен, а опростен – трудиш се колко трябва, научаваш също толкова и не мислиш за нищо друго. Не знаеш за проблемите, които могат да сполетят Земята, не те вълнуват безредиците във Франция, най-много да пролееш сълза заради героинята на някой латиноамерикански сериал, но и това не е сигурно, защото тези сериали са в неудобно за селските хора време…
Към 18 часа пристигнахме в Асеновград,бяхме малко на кафе и после към 19 се прибрах в Пловдив. Карането на фарове бе малко изтощително, но се справих с днешната задача и това ме кара да заспя доволен след няколко часа.
2 Replies to "Зимна приказка"
Тиндор on November 22, 2005
Прав си,че ние двамата не бихме могли да живеем в което и да било село, но все пак самата идея за този живот ми се струва добра.
Е, сигурно и той би ми омръзнал след 2-3 дни, максимум седмица, след като всичко ми стане еднообразно, но все пак човек жадува това, което не притежава.
А за къщата с двор – горе главата, може след 20 години, максимум 30 да имаме имения в центъра на София (нарочно не казвам друг голям град, важното е да сме българи рџ™‚ ). Откъде пари ли ? Ами нали ще ставаме програмисти, все ще съберем малко дребни за някоя къщичка с басейн и 20-30 стаи рџ™‚ .
bleit on November 21, 2005
Наистина гледката е много красива. Приятно прекарване на 8-и декември, снимката ми напомни, че трябва вече наистина наложително да ти върна фотоапарата и влизам в ирц да се разберем кога. А иначе – т. нар. цивилизация я има навсякъде и по селата и в градовете – най-малкото телевизори имат всички и който е тъп винаги ще се води по нея. Иначе си прав че е сравнително спокойно. И аз си спомням за моето (вече бивше) село – беше красиво зимата, а и като не мислиш за ежедневните глупости ти е много приятно, мириса на запалените дърва в печката, въобще атмосферата е много различна и контрастна на тази, с която сме свикнали. Но се съмнявам, че някой от нас (двамата) може да живее на село. Иначе една от съкровените ми мечти е някой ден да живея в къща с двор, но едва ли и гарсониера ще видя….