Недоверие
Написано на January 17, 2011, в категории: За мен.
От близо десетина дни се замислям колко недоверчив съм станал – не вярвам на телевизиите (излъчват само бълвочи и “правилна” пропаганда), науката (прави се от хора, на които се плаща, за да изказват идея или да откриват нещо с цял собствено забогатяване), фармацията (чудят се каква добавка да измислят, за да се разделиш с още малко пари, за да могат да платят на нобеловите лауреати, които работят за тях), църквата (който не е виждал попско БМВ, той не знае за какво става въпрос) и бая други сфери в живота. Като цяло май не вярвам на хората и с това се обобщава всичко.
Но не са само хората, от този петък не вярвам и на ушите си. Или по-скоро ми се ще да не вярвах. Искрено се надявах, че разговорът на Бойко Борисов е изфабрикуван, че няма аудио запис, а някой е дал свобода на въображението си, но записът говори сам за себе си. До преди него имах вяра в правителството, което съм избрал. Виждах червено-турския враг навсякъде, дори на места, където той не подозира, че може да бъде. Само че това е била поредната пропаганда. Отвличане на вниманието с цел да не ти остава време да мислиш по “неправилния” начин. То не са акции на МВР, не са хванати контрабандни стоки или пък рязане на ленти и първи копки. Всичко уж е за нашата сигурност – или аз гледам/чета прекалено много много на тази тематика, или просто и за обикновения човек е ясна стратегията за отвличане на вниманието – скандал след скандал, за да не ти остане време да мислиш.
Тъкмо обществото се отърси и следва нова “заплаха”, с която смелото МВР се справя без никакви проблеми. Нашата милиция ни пази определено. Даже май ни защитава от самите нас. Добре поне, че не могат да подслушват мислите ни. А това, че 1 на всеки 250 човека е подслушван в Пловдив – на кой му дреме. Това, че премиерът уж не беше като другите, а се оказа досущ като предишните, само дето при другите не отиваха толкова средства за милиционерщина (поне официално), също не изглежда да е от такова значение у нас. Защо ли? За мен изтеклият в петък запис е повод за политическа криза. Повод да падне правителство и да се разпусне парламентът, но предполагам нищо няма да стане. Даже съм почти сигурен, че тези записи изведнъж ще се окажат монтажи. Само дето вярвам на ушите си повече, отколкото на политик…
Гласувах за това правителство, но не мисля, че ще го направя пак (нито на местни, нито на президентски, нито на никакви избори). Даже напротив – ще гледам всячески да пусна глас срещу тях (но същевременно срещу червените и турците).
Ядосан съм, обезверен съм, а хората около мен си живеят живота, все едно нищо не се е случило, а определено стават разни неща, за които всички трябва да извикаме в един глас, иначе ще ни последва съдбата на лирическия герой на пастор Мартин Нимьолер :
„Първо дойдоха за комунистите и аз не казах нищо,
защото не бях комунист.
После дойдоха за синдикалистите и аз не казах нищо,
защото не бях синдикалист.
После дойдоха за евреите и аз не казах нищо,
защото не бях евреин.
После дойдоха за мен,
… но тогава не беше останал вече никой, който да каже нещо за мен.”
(Преводът не е мой, но не намерих името на автора. Ако си го познае – ще напиша името му веднага)