Сесията и малко след нея

Написано на July 20, 2011, в категории: За мен.

На 10-ти юли завърши почти двумесечната ми сесия. Не знам дали е била най-трудната като цяло, но определено изискваше най-много време за подготовка. Само за изпита по финанси трябваше да прочета (и осмисля) над 1000 страници…
Допълнително бях командирован и за една седмица в София, но тогава изпитът, по който трябваше да се подготвям (икономически теории) беше сравнително лесен. За един ден се подготвих повече, отколкото бях се подготвил за 5-те в София, и бях доволен от себе си, защото очаквах поне 4-5. Свърших по-рано с развиването на въпросите и подсказах допълнително на двама души около мен. В последствие те имат 5-ци, а аз 3 :).
Отидох да се разправям с преподавателката, но тя ми каза, че работата ми е грозно написана (което си е факт) и не е могла да я разчете, затова имам 3. За 30 години не била виждала толкова грозен почерк. Аз естествено не ѝ се дадох и разговорът загубя. В крайна сметка ѝ прочетох първата от двете теми и тя каза, че е развита за повече от 5. В този момент предложих компромисно решение – да ми пише 4 и спираме спора. Тя не се съгласи. Прочетох и втория въпрос, не ми каза за колко съм, а ми каза, че съм имал пропуски, което си е факт – от 2 страници записки не бях нарисувал една малка схема, която се побира на 4 реда, но я бях обяснил с думи. Тя не искаше да приеме, че не е права и си тръгнах ядосан. Обаче професорката започна да говори зад гърба ми. Веднага се върнах и ѝ казах, че може да съм нагъл, но поне съм възпитан и не говоря зад гърба на хората. Тя взе, че се напрегна нещо и започна да ми се обяснява. Аз бях набрал скорост и ѝ казах, че няма да позволя на някакви си преподаватели да ме тъпчат. Преподавателката се засегна още повече – знаел ли съм, че тя била постоянен професор? Отговорих ѝ, че не ме интересува изобщо и си тръгнах, избутван от един колега.
В крайна сметка подадох оплакване до декана срещу въпросната преподавателка. Едва днес получих отговор, който не ме удовлетворява – обобщава, че и двете страни трябва да осмислят поведението и грешките си и ми разрешава да се явя на повторен изпит при същата преподавателка за по-висока оценка. Естествено няма да го направя, да не е луда да ми пише обективна оценка.
А и 3-ката не ме вълнува толкова – не е първата ми, дори този семестър имам още една, но едно е да знам, че за толкова заслужавам, а друго да съм учил за повече, а някаква си преподавателка да се прави на интересна.
Сега се чудя дали се струва да сезирам Комисията за защита от дискриминация към НС, но това ще отнеме поне година, а и все си мисля, че преподавателката не си струва дори разходите за куриер…
Както и да е, поне сесията свърши, взех си всички изпити и сега чакам новата учебна година.
В петък (15-ти юли) бях в “Сенса” за първи път от сигурно 3 месеца, защото покрай този университет нямам време за нощен живот.
Та в “Сенса” всичко си беше точно, само дето на сутринта се събудих с гадене и главоболие, а бях изпил малко вносен алкохол. Предполагам колко е бил вносен, но какво да се прави – вече май там ще пия само бутилирано…
По-късно в събота си счупих пломба и така за пореден път се промениха плановете ми за понеделника, в който бях в отпуска (бях планирал да ходя в Каварна, но после се оказа, че групите не ми харесват).
Този ден отпуска в Пловдив ми излезе все едно съм отишъл в Слънчев бряг – 20 кинта за зъболекар, 20 кинта за нотариус, 90 кинта за бензинова помпа на колата (която се оказа изгоряла), 10 за цилиндър за спирачките и 60 лева за бензин, за да тествам помпата (по принцип карам на газ)… Яко, а?
В крайна сметка си прибрах колата и си я паркирах пред гаража. На следващия ден отивам и не мога да завъртя ключа. Ей така, изведнъж и ключалката сдала багажа… 2 дни без кола и днес вече са я оправили – нови 60 лева.
Изобщо нещо не ми върви напоследък, но, пред нещата, които съм преживял, това са бели кахъри – такива да са ми големите проблеми…