Разнообразна седмица
Написано на July 29, 2011, в категории: За мен.
Последните 5 денонощия бяха бая разнообразни – имах планове най-после да си почина вечерите тази седмица, след като не успявам от бая време, но не ми било писано – в понеделник едни съседи ме извикаха да им погледна компютъра – хванали някакъв вирус, който се разпространява през фейсбук. Оправихме проблема с фейсбук още същата вечер, но с вирусите не успях да се справя за близо 2 часа. Някой от всичките 82 на компютъра хващаше инсталацията на която и да е антивирусна, изтриваше я, като ѝ взема иконката и прави фалшив прозорец, който ти казва, че програмата се е обновила успешно и в момента работи в специален режим, защото е открит вирус.
След като нямах инсталационен уиндоус, начин да кача антивирусна програма и restore point-ът на уиндоус естествено не свърши никаква работа, трябваше да се предам за вечерта.
На следващия ден отидох въоръжен с дискове – антивирусни, линукси, уиндоуси, само дето се оказа, че четящото устройство на съседа се е скапало.
В крайна сметка намерих някакъв таск мениджър, който има култовата възможност да ти показва командния ред, с който е стартирана дадена програма и спрях куп процеси, като в крайна сметка даже успях да инсталирам антивирусна и след около час сканиране, компютърът уж беше чист от 82-та вируса.
Добре, ама след това фейсбук не се отваряше. Пинг казваше, че той бил на адрес 127.0.0.1 :). Знаех как се решава и това – само дето в hosts нямаше нищо подобно. Коментирах всички редове, добавих нови – не сработват. По едно време се усетих – уиндоусът не показваше скритите файлове, а на познатите скриваше разширението… След като намерих истинския hosts, видях, че и в него няма подобни редове. Само дето той беше 19 кб. Оказа се, че по средата са сложени въпросните редове, а преди и след тях – празно пространство, с цел да не го забележиш. След като изтрих файла, всичко се оправи.
Само дето и тук загубих време и след като се прибрах заспах към 24 часа – по принцип едвам заспивам преди 1.
В сряда следобед се явих за първи път на интервю, но този път от страната на изпитващия. Бях по-притеснен от интервюираните, но в крайна сметка се получи сравнително добре. Дори сега се радвам, че участвах, защото едно момче ми скри шапката – гледайки биографията му си мислех колко измислена е, но се оказа, че голям процент от нея е истина – PHP, C#, Java, Scala и Ц++. За C# колегата каза, че ги разбира нещата. В джавата определено беше добре, макар да не знаеше основни технологии, личеше си, че просто няма опит с тях и за кратко време ще ги научи. Теоретичната му подготовка беше на ниво и, най-впечатляващото – той беше втори курс, като планира да вземе трети и четвърти заедно.
Не знам какви са личните му условия, но шефът му е направил оферта и за мен ще е удоволствие, ако този човек дойде да работи с мен.
За съжаление вторият кандидат не беше и наполовина толкова добър – знаеше някои неща, но пропуските бяха големи.
Третият човек беше Антоний (един бивш приятел, с когото сме скарани). Това интервю го пропуснах, защото съм в конфликт на интереси – ако не го вземат Антоний – той ще реши, че е заради мен. Обратното – ако го вземат и не го харесат, шефът ще реши, че аз съм занижил трудността на въпросите. Аз губя и в двете ситуации.
В крайна сметка май и на Антоний са му отправили оферта.
Още не се бях прибрал от работа и ме замъкнаха по магазините. Хайде, навих се – исках да си купя кутия насипен чай. Ама за тази кутия загубих 2 часа…
Четвъртък, колкото и да е странно за мен, играх футбол. Е, играх е силно казано, защото въздухът ми свърши още първите 15 минути, а качеството ми на игра е ужасно – последно играх футбол в пети клас (преди 13 години). В началото на играта имах и спортна злополука – говорехме с един колега и изведнъж ме удари топка по главата – намерих се на земята, без да усетя, че падам.
На всичкото отгоре се бях наял с едни кюфтета и ми се гадеше през остатъка от мача. В допълнение Андрей беше от моя отбор, но това не ми попречи – той знаеше, че не мога да играя и ми подаваше само, когато бе абсолютно необходимо.
Днес пък беше крайният срок на един проект, а колегата, с който работим заедно, се разболя и трябваше да довършвам нещата сам. Хубаво, че работата беше такава, каквато мога да свърша сам (нямаше CSS и HTML) и току-виж най-после успея да си довърша “Свободно падане” на Стиглиц тази вечер.
Планирам събота и неделя да си почина, само дето има една поговорка – “Ако искаш да разсмееш Господ – разкажи му плановете си”