Мирен протест, завършил с арести

Написано на September 26, 2011, в категории: За мен.

Тази вечер от 19 часа се събрахме на площад “Съединение”, като идеята беше за едно мирно шествие. Дойдоха 20-ина скинари, но те не бяха проблем, въпреки че така ще си измият ръцете полицията и медиите.
Факт е, че на протеста присъстваха много малко хора над 25 години, но такива все пак имаше. Аз бях сам, защото не успях да навия никой друг, но това и грам не ми попречи – все пак в тълпата всички се чувстват еднакво – като част от едно цяло.
Та към 19:30 вече се бяха понасъбрали хора, когато някакъв си Александър Долев, изпълняващ длъжността кмет на Пловдив, реши да политизира протеста и се опита да каже нещо с мегафон. Беше подобаващо освиркан, наречен еничар и тн. По някое време разбра, че никой не го интересува какво ще каже той и си тръгна. Толкова с политиката.
По едно време от Босфор ТВ се оказаха в тълпата до мен. В началото никой не им обърна внимание, до момента, в който се разбра от коя телевизия са. След това бяха освиркани повече от веднъж, но журналистката продължаваше да прави тенденциозни репортажи – камерата беше фокусирана върху 4-5 скинара близо до мен. Вероятно те щяха да бъдат показани като лицето на пловдивските протести, за да подкрепят тезата на Мангалолюба Бенатова (изразът не е мой).
Въпросните скинари не останаха длъжни и, след като операторът бе предупреден, като му блъснаха камерата няколко пъти, но той продължи да снима, някакви хора около мен го избутаха и камерата някак се оказа на земята. За 30-ина секунди мястото около камерата се опразни в радиус от 10-ина метра – всеки очакваше, че куките ще дойдат, но това не се случи – те бяха заети да се преобличат. Имаше само 4 полицаи и те бяха на 50-ина метра от мястото.
Малко след случката с камерата започна и същинската част на протеста – всички застанаха на колене в памет на загиналите деца, а малко по-късно се отправихме към центъра.По мое мнение бяхме около 1500-2000 души, които си вървяхме мирно в посока Пощата, като понякога се чуваха пиратки, но само толкова – никой не е нападал полицай или нещо от сорта. Дори счупена витрина не видях, a минахме на сантиметри от няколко.
Успоредно с нас вървяха и жандармеристи, в костюми като робокоп, които се опитваха да направляват маршрута ни. Не знам доколко успяваха, защото на Джумаята определено спечелиха, но покрай общината май не очакваха да минем вдясно и после да слезем в подлеза на “Гладстон”, спирайки движението сами.
През 15-те минути в подлеза нямаше почти никакви проблеми – едно такси се направи на интересно и опита да мине, като хората му показаха, че това няма да стане и мисля, че няма щети и ранени.
Когато стигнахме до “Света Петка”, лошото тепърва започваше. Скинарите започнаха да събират камъни, но не видях някой да хвърли по патрулка, а и хвърлените камъни в последствие бяха 5-6. Обаче преди това, полицаите подгониха тълпата. Бях далеч, за да видя какво се случва, но не видях камък да лети във въздуха преди това. След като побягахме малко и видяхме, че не ни гонят вече, решихме да се върнем. Мисля, че тогава полетяха камъните. Като видях едно паве да лети на 10-15 метра височина пред да падне (бях далеч, за да видя къде е паднало, но съм сигурен, че не е било върху цивилна кола – такива нямаше там в момента – куките бяха затворили кръстовището). След случката, куките ни подгониха пак и ние тръгнахме да бягаме в посока Тунела. На спирката пресякохме през булеварда и след кратко колебание (защото групата се беше разделила вече) решихме да се върнем към пощата. Близо до задната част от Пощата, маршрутът щеше да свие към хотел “България”, но изневиделица се появиха куките с крясъци – “Всички на земята!” и “Лягай долу!”. Аз бях на 4-5 метра преди първите, които куките погнаха. На мен само ми казаха “Стой настрана!” В този момент дойдоха 15-20 “робокопа” и отцепиха малката уличка, криейки какво се случва. В крайна сметка видях 4-5 човека на земята, единият изяде няколко ритника, а предполагам и бой с палка, но за палката не мога да съм 100% сигурен.
След 10-ина минути дойде бус на полицията и вкараха арестуваните. Нямаше нито един по-едър от мен, а човек под 1.80 и под 70 килограма едва ли е заплаха за някого, особено когато не е въоръжен, а те са с брони.
Мисля, че повечето, ако не и всички от арестуваните бяха деца. Най-силно впечатление ми направи едно момченце, което беше под 1.50 м. и може би максимум ма 12 години. Това ли прави нашата полиция, за която и аз плащам, при това не малка сума? Да, много е мъжкарско да малтретираш дете. Киро е под охрана и вероятно в “Боровец”, а детото ще прекара няколко часа в ареста. На това му се казва справедливост…
След като протестът очевидно бе свършил, тръгнах да се прибирам. През целия път изпитвах едно единствено чувство – тъга. Адски ми стана тъжно за това момче и за държавата, в която живеем. Замислих се с какво тези полицаи са по-добри от онези в Египет, Либия, Тунис и другите държави, които изживяват своя преход към демокрация. Единственото, което се сетих – просто нямаме оръжия, които да се ползват срещу народа. А и това е тъжно – няма пари дори за тях.
За какъв Шенген си говорим напоследък, след като никой не вярва на полицията в България, а какво остава за извън страната…
Докато има желязна хватка над хората, едва ли ще има гражданско общество, защото станах свидетел на това, как от малки пречупват децата да не се борят със системата. Мислите ли, че въпросното момче ще дойде на евентуалните протести утре – аз съм сигурен, че няма.