Всяко чудо – за три дни
Написано на September 30, 2011, в категории: За мен.
За съжаление неорганизираните протести също бяха само за няколко дни. След понеделнишкия полицейски произвол над невинни деца, във вторник дойдоха много по-малко хора. Предполагам, че едва се събрахме 1500 души, но протестът беше мирен и без полицейско насилие. На “копчетата” постояхме 15-20 минути, като имаше предизборен концерт на Васил Найденов и в пауза скандирахме ние. Накрая той се предаде и останахме само ние.
След това се отправихме към фонтана пред Филхармонията, където постояхме още 30-ина минути, пеейки и отдавайки почит на загиналите българи в Катуница.
В сряда протестът беше доста по-малоброен – от площада тръгнахме по-малко от 500 души, като дори не отцепиха движението заради нас. В крайна сметка може би се събрахме към 1000 и след кратко спиране около “копчетата”, отидохме до Филхармонията, където имаше концерт. Хората със знамена застанаха най-отпред и ги издигаха нависоко, така че да пречат на хората да виждат и на камерите да снимат. Чест им прави на организаторите, че много умело отиграха ситуацията – след края на въпросното парче (беше някакво поне 8-минутно), излезе водещ и каза, че трябва да се благодари на тези момчета, че са ни напомнили, че сме българи и в чест на загиналите от Катуница да коленичим и да запазим минута мълчание. Така и стана, а после всички се изнесохме – бяхме получили, каквото искахме. След кратко колебание и в значително намалял състав се отправихме към Градската градина. Там един полицай ни пресрещна и каза, че предлага протестът да приключи мирно на момента, в противен случай ще събере всички хора под 18 години и ще се обади на родителите им, ако нямат лична карта. Децата бяха мнозинство и протестът приключи на момента.
В четвъртък не отидох, защото сестра ми имаше рожден ден, но от децата днес чух, че е имало 50-ина души.
Днес, по път за протеста, забелязах, че полицейското присъствие почти липсва. Само на площада имаше 4 патрулки и 12-ина куки. В 19:30 си тръгнаха и куките с патрулките. А хората, които останахме там бяхме 8 човека – аз и още 7 деца (94-ти – 95-ти набор). Почувствах се все едно съм пенсионер на детска площадка, затова постоях малко по-настрани, надявайки се изведнъж да дойде народ от някъде. Това естествено не се случи и в 20 часа си тръгнах. Мисля, че това ще е последният от поредицата протести от този тип.
Искрено се надявам в неделя да се съберем поне 10 хиляди, а в София утре да са поне 20 хиляди, но ме съмнява това да се случи. И честно казано се чудя защо никой не протестира – каузата е загубена, това е ясно на всички, но колко хора са правили невъзможни неща, само защото не са подозирали, че са невъзможни…