Размисли покрай стачката и пенсионната реформа
Написано на November 25, 2011, в категории: За мен.
Днес случайно видях в чата, че един колега щял да ходи да гори символично копие на ньойския договор (нарочно с малка буква). На прибиране от работа се размислих малко за ньойския диктат и някак си свързах текущата ситуация в държавата с онази преди 92 години. Е, естествено има разлики, но основното е, че пак някой диктува какво да става. Преди са били външни сили, а сега са вътрешни. Чудя се кога ли българските партии ще научат какво е политика, пък после евентуално и как се прави такава.
Нещото, което ме дразни най-много, в текущото правителство, като изключим полицейщината е това, че не си държат на думата. Като кажеш, че ще правиш нещо, направи го. Поел си дума, изпълни я.
Кой иска да си има работа с хора, които днес казват едно, а утре правят нещо съвсем различно, противоречащо на обещанието си? Май затова и нормалните хора не се занимават с политика.
Писна ми от ГЕРБ да кажат нещо, да го опровергаят, променят и накрая да направят точно противоположното на оригиналната идея. Последният случай е пенсионната реформа. Вдигането на стажа беше планирано за януари 2012-та, но вдигането на възрастта за пенсиониране трябваше да започва да се случва след 2015-та. И, ноември месец, се оказа, че било крайно необходимо да започне реформата от януари 2012-та. Какво, че преди това със синдикати и работодатели са говорили друго. Пука му на някой – думите са само това – думи. А и Тристранният съвет е просто съвет – от него не зависи нищо.
В последствие какво се оказа – Дянков бил избързал да обяви предстоящата реформа. Интересно ми е да знам, кога ли щяха да я обявят, ако не беше той. Може би последния работен ден преди края на годината?
Не че съм потърпевш от реформата – съмнява ме да доживея до пенсия за старост. Въпросът е принципен. Когато кажеш нещо, изпълни го. И аз съм правил много неща, които не ми харесват, сигурно ще направя и други в бъдеще, но дадената дума си е дадена дума.
За БДЖ нещата пак стоят горе-долу по подобен начин – първоначално отричаха, че щяло да има големи съкращения, а после изведнъж се оказа, че над 2000 души щели да останат без работа. Дам, 2000 е доста малко число определено. Какво ли е голямо тогава?
Какво се случи след като се разбра, че стачка ще има – държавата тръгна с план “БГ” – изнудване на стачкуващите – промяна на разписанието, изрично изискване на списъци кой ще стачкува, правни заплахи…
БДЖ-то е зле, спор няма, ама като съкратят 2000 души, дали изведнъж аз ще се кача на влак? Дали влаковете ще се запалват по-рядко? И дали няма по-добри условия да решат проблема?
Нямали пари – ами намерете си непарашутист за финансов управител. Току-виж установил какво трябва да се направи. Банката не давала кредит – ами издайте облигации, лично ще купя няколко, ама не – дайте да ревем колко сме зле и как чакаме пари.
И като заговорихме за пари – ГЕРБ не пипнаха броя на полицейските заплати при пенсиониране (кои са по-техни хора от полицаите?), но видиш ли – нямало пари за пенсии и затова вдигаме възрастта от днес за утре.
Искрено се радвам, че не гласувах за ГЕРБ на изминалите избори – нито за кмет, нито за президент – предпочетох да пусна невалидни бюлетини пред това да избера некадърнци и интересчии (същите като политиците от другите партии). Като знам кой е кмет на един пловдивски район, направо ми става зле.
Интересно ми е какво би станало, ако ГЕРБ бяха обявили ускорението на реформата си предварително. Дали пак нямаше да спечелят изборите със същия резултат, нищо че хората щяха да са гласували по друг начин?