19.2.2012

Написано на February 19, 2012, в категории: За мен.

Днес се “чества” годишнина от обесването на Васил Левски. Това не мога да го разбера вече почти 27 години – защо по дяволите празнуваме смъртта на някого, който не само, че не е наш враг, ами е и нациналният ни герой?
Не мисля, че съм достоен да казвам каквото и да е за Левски, затова ще замълча по въпроса…

Обаче има един друг въпрос, по който не мога и не искам да мълча – днес един религиозен фанатик е провел литургия в църквата-музей в Батак. Този същият, дето кара черен джип и искаше да направи частна улицата в Пловдив, за да може да паркира возилото си. Същият “смирен” духовник, който облепи с тапети църквата си в Пловдив, е на път да направи още по-голяма поразия. Докато “Света Марина” може да е някакъв паметник на културата, то църквата в Батак е много повече от нея – там са избити десетки сънародници. Все още можеше да се види засъхналата кръв по стените, поне когато бях там за последно. Скоро не знам дали ще може – току-виж облепи и тези стени в тапети. Засега успешно се справя – домъкнал е някакъв трон и части от иконостас. Само дето има една малка подробност – жителите на Батак не са искали църквата им да остане действаща. Дори четох някъде, че са я оставили като паметник, защото очевидно мястото там е забравено от бога (нали в противен случай не би се стигнало до клане).
Но човешката (в това число и митрополитската) алчност явно няма граници – как може той да не печели от продажбата на свещи и/или вход от сграда, която има в името си “църква”?
Чудя се обаче, дали му пука за нашата история, колкото за църковните догми, които поругава, или още по-малко?
Нали след 10-ина години, от пушека на свещите, сградата ще започне да се амортизира повече и петната от кръв ще се заличат от слоя сажди, които ще останат. Същата съдба ще имат и дупките от куршуми, но след по-дълго време. И какво, след 50-ина години бъдещите ни внуци дори може да не могат да видят нищо – само една порутена сграда, в която (дано все още да е запазен) ще се виждат кладенеца, който майките са изкопали с голи ръце и позлатените саркофази с костите на загиналите, вероятно скрити зад иконостаса.
Понеже не мога да направя почти нищо по въпроса, смятам да не стъпвам в църкви на Пловдивската митрполия повече, освен ако не е наистина наложително (сватба или погребение).
Едва ли ще усетят липсата на 20-те лева, които потенциално печелят от мен на година, но нямам идея какво друго да направя.