Нахвърляни мисли без теза
Написано на April 1, 2012, в категории: За мен.
Откакто почина татко, не искам да чуя нищо за онкологични заболявания, защото се връщам в онзи момент на 15-ти февруари 2010-та, когато разбрах, че нашата битка е загубена безвъзвратно…
За съжаление изминалата седмица не ми беше никак лека – новините за болни хора идваха една след друга – разбрах за 6 човека, които са болни от едно или друго онкологично заболяване. Двама от тези 6 са познати на сестра ми, като единият човек е момиче в 12-ти клас…
Като чуя нещо подобно изпитвам ярост от безсилие – помагам когато мога с дребни суми по кампаниите за набиране на средства, но истината е, че рядко само парите помагат. Това е причината да се чувствам още по-зле – предполагам какво ще се случи с тези хора, а съм сигурен, че има какво още да направят през живота си…
Къде е справедливостта, кармата, религията в тези случаи? А къде е държавата, която иска да изхвърли онкоболна жена, която не може да си плаща наема? В този ред на мисли се чудя къде е и отговорността на телевизията, по която гледах репортаж за нея – можеха да покажат информация за контакт – все пак жената дължеше малко над 1000 лева, не са десетки хиляди, но не би – дайте да сме съпричастни 5 минути в репортажа, да се покажем колко грижовни сме, пък после – новини за слончета, мечки, пингвини и прочее гадини, родени в някой зоопарк в другия край на света.
Знам, че не мога да помогна на всеки (дори не съм убеден, че мога да помогна на някой изобщо), но все пак всеки един случай ме трогва, а и какво да направя – да си заровя главата в пясъка, метафорично казано, и просто да си живея живота, без да ми пука какво се случва? Това живот ли е – да бягаш от проблемите и да не търсиш истината?
А що се отнася до нея – интересно ми е защо има бум на онкологичните заболявания напоследък. По принцип не вярвам в теории за конспирации, защото как можеш да накараш 100 човека да правят точно това, което искаш, а 200? А милиони? А милиарди? Можеш да обхванеш ключови позиции, но все ще се намери един, който да те предаде. Дори за уж тайните масонски ложи се знае прекалено много според мен, дори коя ложа с коя е скарана. А и, честно казано, като им чета какви са им членовете – хич не ми приличат на хора, които могат да контролират света.
Що се отнася до банкерите – имат повече власт, защото държат златото или простите хартийки, на които викаме банкноти. И все пак, какъв интерес имат те от бума на онкологичните заболявания? Според мен никакъв, защото живите клиенти са им по-ценни, все пак плащат таксички и комисионни.
Фармацевтичните компании от друга страна имат голям интерес, но как те съдействат толкова хора да се разболяват?
Чудя се и нещо друго – защо не се търси толкова активно лечение за рака – има топ 100 на суперкомпютрите. Не знам дори 10 от тях да даряват изчислителна мощ за намиране лечението на рака. Аз имам един сървър вкъщи, който работи денонощно, но той не е дори 1 хилядна от мощта на суперкомпютър. С какво толкова по-важно се занимават всички? Нима не усещат, че следващите болни могат да са те – както виждам, застраховани няма – татко, Рони Джеймс Дио, Стив Джобс… Докато парите за някои от нас са проблем повече или по-малко, то за Джобс това не е така. Дали нямаше да си купи лекарство, ако съществуваше такова?
И все пак, защо и как заболеваемостта е повече спрямо преди 100 години например? Защо Световната здравна организация не се заеме приоритетно със смъртоносните болести, а после с глупости, които не са жизненоважни в стил ваксина за свински грип от поредния щам, който е мутирал съвсем случайно в някоя лаборатория?
Струва ми се, че светът се превръща в евтин булеварден роман от постапокалиптичния жанр, където хората са малко, мизерстват, бият се за оскъдните ресурси и животът им представлява времето между едно събуждане, намиране на някаква храна и заспиване. Те са лишени от всякакви мисли, съвсем малко по-нагоре са еволюционно от животните…
Честит първи април! Едва ли мога да направя по-брутална шега от тази, която светът ни сервира всеки ден…