Събота след лекции
Написано на May 21, 2012, в категории: За мен.
Вчера след университета се прибрах вкъщи, след което взех майка ми от работа (нали беше работен ден) и по пътя сестра ми предложи да отидем на кино на “Диктаторът”. Обадих се на един колега и отидохме тримата.
Филмът изобщо не е лош, по мое мнение. Малко в повече ми дойдоха арабските мотиви в него, но не съжалявам за загубеното време.
След филма колегата се уговори с едно момиче да отидем в едно заведение към 23 часа. Така и направихме аз и сестра ми. Като пристигнахме, в заведението беше мъртвило. След няколко минути осъзнах защо – имаше финал на Шампионската лига. Е, видях най-интересното – двата гола и дузпите, така че си спестих 80 минути мъка.
Както и да е, дойде колегата, а след това и въпросното момиче, което ми изглеждаше скромно. Колегата я пита какво ще пие – тя му отговори нещо от сорта на това, че нямала пари и няма да пие тази вечер. Въпросният колега й взе голяма водка “Собиески” (по неин избор) и някакъв сок. Като й ги донесе, тя го пита защо нямало лед…
След 30-ина минути, пиенето й свърши и започна театърът – за пръв път виждах подобно изпълнение, но имах шанс да му се “насладя” няколко пъти – тя извади някакви стотинки, изсипа ги на масата и започна да ги отделя и брои. Колегата й купи втора голяма водка и след известно време се повтори същото. Когато не пиеше, тази си пишеше и гледаше стени във Фейсбук, или си говореше с момчета от съседните маси.
При поредния театър, аз извадих един лев от джоба си (някъде по средата на нейното броене) и го плъзнах към нейната купчина стотинки. Тя ме изгледа едновременно изненадано и ядосано. Много скоропостижно ми върна левчето и даже прибра парите си. Не съм сигурен дали тази вечер получи повече безплатни водки, но разбрах че се е уредила и за безплатен транспорт…
Та така, жена да си в днешно време. Не че казвам, че всички са такива. Просто казвам, че вече използвачките са повече от преди.
Всички сме били студенти, не сме имали пари (е, аз винаги съм имал достатъчно пари за количеството алкохол, което пия), но едно време се прилагаше друг номер – купуваш си нещо и цяла вечер се “лигавиш” с него. Е, винаги има вариант да нямаш пари да си купиш нищо. Тогава просто не си купуваш, или дори не отиваш на дискотека. Тази тактика навремето се практикуваше и от жени естествено. Сега се съмнявам дали по-голяма част от днешните 20-годишни са на този принцип. Стига да има кой да ти плати – всичко е точно. Нали си инвестирала в себе си, хората трябва да ти плащат дори за привилегията да те гледат…
И като споменах привилегията, забравих да спомена за заведението – не беше чалга клуб, а такъв, в който пускат всичко друго, не не и балканска музика (като изключим румънски денс).
Та така, непланирано си изкарах сравнително добре след университета. Загубих няколко часа за писане на курсови работи, но пък научих ценен житейски урок – да си нося и аз винаги някакви стотинки – явно идеята на “Планета” поколението, е че трябва да им платиш изцяло. Да им помогнеш да си помогнат сами – не става.