Обреченият
Написано на December 6, 2005, в категории: За мен.
Чувствам се по-обречен от всякога. Днес невзетите изпити ще станат два, а ми предстоят още математики … После ми кажете, че нямало защо да мразя математиката, но има ли значение – вероятно след днес и още един изпит, може да не бъда в ПУ вече, или поне във ФМИ.
Чувствам как ще се отправя към живота със средно образование и желание за работа на всяка цена,а не за високо заплащане.
Чувствам как математиката ме прецака отново…
Е, честит ми осми декември !!!
Преписах материала за втората контролна, но Азрод не успя да реши тези от първата – все пак съм му благодарен, при това много – ако не беше той, просто идея си нямам кво щях да правя. Ся остава да се надяваме и да са верни нещата рџ™‚
Иначе през целия ден карам с проблеми заради пръста – дясната ми ръка е изтръпнала от китката до лакътя. Като се прибрах, баща ми каза да отида в поликлиниката. Така и направих – в крайна сметка ми биха инжекция против тетанус и получих три или четири шева на пръста – не ми даваха да гледам докато ме шият.
Оказа се, че една седмица ще съм с конци, след което ще отида да си ги приберат обратно рџ™‚ . Иначе и на превръзки трябва да ходя тези седем дни, но те не са проблем – парещата, пулсираща болка обаче е рџ™Ѓ
Та това е в общи линии. Утре в 7 сутринта ще ми направят и първата превръзка.
4 Replies to "Обреченият"
Тиндор on December 6, 2005
Спокоен съм, контролната мина задоволително, дори преписах всичко от колегата, но най-добрата новина е,че януари ще мога пак да се явя, при това след изпитната сесия – ще имам време да науча тъпите задачи…
bleit on December 6, 2005
Виждаш ли ? А ти си мислеше, че си “обречен”. Винаги има светлина в края на тунела, дори да е фара на тъпия влак (образно казано) рџ™‚
Тиндор on December 7, 2005
Абе не знам, засега отървах кожата. Ще му мисля януари и в края на дек.
bleit on December 6, 2005
Спокойно, знаеш че всеки си има кофти моменти и мигове, в които си мисли, че всичко гадно му се случва на него и по-лошо не може да стане (а често се убеждава и че последното рядко е истина). Въпроса не е само във висшето, въпроса е да не се отказваш, колкото и трудна да е ситуацията. Далече съм от мисълта да ти казвам да се напъваш и че ще научиш математиката със силата на волята си и други глупости, знам , че не е така. Всичко ще се оправи, просто не знаеш след колко време и как. Направи си някакъв план по какъв ред и начин да вземеш другите математики и не гледай на нещата като на едно “голямо лошо непреодолимо нещо”, а като на “малки лоши преодолими неща”. А за работата винаги има време, не бързай, а завърши първо. И има време до осми,спокойно.