За Фейсбук и важността на постовете на приятелите ми
Написано на September 30, 2012, в категории: За мен.
Според Facebook имам 102-ма приятели. Нямам идея дали това е много или малко, като се има предвид, че добавям само сравнително близки хора, а не такива, които съм срещнал на пътя или са познати на познати.
Вече 2 седмици вечер, след работа, отварям сайта на социалната мрежа – виждам 100 “новини” с картинки и след 10 минути затварям таба разочарован. Може ли познатите ми да се интересуват от вицове, хороскопи, снимки на кучета, котки, сгради, дори и сладолед, а да не се интересуват от важните неща?
За сравнение – в Twitter “следвам” 9 души, от които двамата са неактивни, а другите двама са Том Дейли и Оскар Писториус (спортисти). Освен неактивните, не познавам другите и, все пак, всяка вечер отделям поне по час, за да прочета “съобщенията” им. Защо? Защото са интересни и изпълнени с важни събития – научавам какво се случва в Сирия от човек, който живее там, разбирам за протести в Испания, Португалия, Гърция и Великобритания, като дори гледам част от събитията на живо. От Туитър разбрах и за процеса срещу Pussy Riot, като дори тогава го гледах на живо с превод на английски. Благодарение на хората от тази социална мрежа гледах и 2 заседания на една от организациите на страните от Северна и Южна Америка, които обсъждаха съвместен отговор на писмо на Великобритания (става въпрос за случая на Джулиан Асандж). Станах свидетел от първа ръка и на изтеклите 1 милион универсални идентификатори на Apple-ски устройства.
Междувременно във Фейсбук видях тигри, слончета, зайчета и прочее живи твари. Не останах далеч и от спама в стил “харесай, ако това ти допада, сподели – ако не” за откровени глупости. А за простотията как държавата давала 300 000 лева за Памела Андерсън, а вместо това еди кои си деца умирали, не ми се говори… Сигурно същите хора, работещи в частния сектор, все още очакват правителството да им увеличи заплатите…
Може аз да съм се променил, не знам, по-вероятно е да е това, но тази социална мрежа започва да ми заприличва на телевизия, а по тази тема имам любим цитат от Дейвид Айк – “Свободни сте всяка година да имате все повече бутони на дистанционното на телевизора, и сте свободни да натиснете който и да е, и да бъдете обидени интелектуално от 99 процента от тях” (текстът е от субтитрите).
Интересно ми е друго нещо обаче – аз ли не съм наред, че гледам глобално на нещата, или приятелите ми от ФБ, защото гледат на прекалено ниско ниво (и вероятно са по-щастливи по тази причина)?