6 дни позитивизъм

Написано на January 7, 2013, в категории: За мен.

Днес е неделя и реших да напиша първите си отзиви от живота си като по-позитивен човек.
Естествено ентропията се грижи за това да ми е гадно, но аз съм македонски инат. Засега ентропията губи по точки рџ™‚
На първи януари е лесно да си позитивен – обичаш се с всички, честитите си НГ и така, та не помня да ми се случи нещо интересно. Почивах си цял ден в леглото.
На втори вече беше по-“интересно” – на работата ми беше умрял твърдия диск на виртуалната машина, където е цялата демо инфраструктура на проекта. Нямаме системен администратор и естествено аз трябваше да вдигна всичко. До края на работния ден се оправих. Ако бях със стандартното си негативно мислене, сигурно бих се изнервил. В случая бях над тези неща – имах архив на базата от преди Коледа и версия на виртуалната машина от преди 7 месеца. Имаше работа, но не всичко бе загубено, а и данните бяха тестови основно.
В четвъртък беше разговорът с клиента – и там бях леко изнервен, защото трябваше да защитя една предварителна оценка за front-end задачи, която аз никога не бих приел на негово място, но той се съгласи. Ако не беше – аз, който не разбирам от тези технологии, трябваше да го убеждавам защо трябва да е така, без да изтъквам реалната причина, а тя е проста – колегата, който се занимава с това е бивш embedded програмист и не мисля че разбира от front-end повече от мен, но пък не се изнервя толкова (уж).
Петък бе един нормален ден – възпроизведох 2 бъга, които се оказаха проблеми в кеширането и предложих решение на клиента.
Събота бях на рожден ден на един колега. Сутринта минахме да купим подарък. Този път знаех какво търся – в петък вечерта се сетих изведнъж – той ми беше говорил, че са го обрали скоро и му бяха свили един декоративен меч, подарък от нас преди 6-7 години. Е, в събота търсих подобен меч и намерих от третия опит. Очаквах, че ще ми отнеме над 2-3 часа и накрая ще взема някакво уиски, но успях да купя подарък за под 30 минути и след това имах време да пия чай в няколко кафета на центъра.
Вечерта РД-то мина по стандартния сценарий от предишните години – аз срещу 1/3 от хората рџ™‚ . Бяхме над 15 човека, а аз не си говоря с поне 5-6 души от тях. Та така – слушах повече какво приказват другите.
И по моя си обичай си тръгнах към 23:55, за да не посрещна именния си ден в тяхна компания. Бях купил бонбони тази година, за да почерпя хората, но реших да си спестя конфузната ситуация и просто ги оставих на домакина, като му казах ако иска да почерпи гостите, ако иска да ги изяде сам. Предполагам ги е почерпил, но не е от значение за мен така или иначе.
Днес беше именния ми ден и съм доста щастлив от новите технологии – само 3-4 души ми се обадиха по телефона. Всички останали честитиха по други канали, които не изискват от мен да стоя и да повтарям като идиот “Благодаря!” на всеки 15 секунди. Това ми е най-омразната част от посрещането на моите празници (като изключим равносметката какво не съм направил през изминалата година).

Утре (вече днес) започва новата седмица, при това с Ивановден. Нека да е успешна за всички и пожелавам да не ни се стори толкова дълга!

Leave a Comment