Роджен ден, сдобряване, обзавеждане

Написано на February 27, 2013, в категории: За мен.

Миналата събота станах в 8:30 сутринта, за да отидем да купим подарък за рождения ден, на който щях да присъствам по-късно вечерта.
След като избрахме подаръка, бяхме за малко във “Веда хаус”, където се почувствах отпочинал за пореден път. Когато и да отида, винаги си тръгвам, оставил стреса назад…
Та вечерта отидох на рождения ден, където бяха и част от колегите, с които съм скаран и се получи стандартната ситуация – не си говорим, освен по изключение и обръщаме повече внимание на другите хора.
Партито не беше някакво диво, а стандартното, на което съм свикнал с “интелектуалци” – обсъждахме политика, икономика, образование и дори психология. Особено доволен останах от разговора с едно момиче, което е завършило именно психология (нали сега съм на вълна “опознай себе си”).
В края на вечерта си хванахме 2 таксита и аз обясних на това момиче, че имаме общи познати, но във фейсбук това не е така, защото съм скаран с част от колегите. Колежката каза нещо от сорта “аз не искам да сме скарани”, а друг колега й отговори, но не чух, защото дойде таксито ми и отидох към следващата си цел – кръчма в “Тракия”. В крайна сметка нещата се провалиха и аз пообикалях малко в тъмното, размишлявайки над живота и всичко останало. След това си хванах такси и се прибрах. След като свалих лещите си, първото нещо, което направих, беше да пиша на повечето колеги, с които съм скаран и да ги попитам дали искат да забравим нещата.
Това беше огромна крачка за мен, защото надвих егото си. Трябваха ми само близо 2 години и половина, но пък това е първата ми година, в която мисля положително и се опитвам да следвам някакви непознати за мен принципи в стил “прости и забрави”.
За мое щастие всички колеги казаха, че са навити и, надявам се, всичко е уредено. Миналото е назад, а тепърва предстои да разберем какво ни чака в бъдещето.

В неделя отидохме да купим паркет за апартамента. Малко трудно го транспортирахме, защото трябваше да събера 32 квадрата в колата с още двама души, но успяхме, а после тези 90 килограма за пренасяне ни дойдоха малко в повече, но вечерта тепърва щеше става “весела”.
След паркета отидохме да гледам дивани. В последния магазин за деня харесах един сив. Вярно, не беше кожен, но беше моят диван и след малко суетене (искахме да поръчаме ляв, вместо десен) взехме този от магазина, за да го докарат на същия ден.
За щастие вуйчо беше свободен и заедно с него, вуйна и 2 момчета от магазина пренесохме дивана на 3 курса… Хич не беше лесно, но успяхме рџ™‚
Вуйчо ми даде и съвети как да си сложа паркета и как се работи с пробивен трион. Е, още съм нов, ама се надявам да му свикна.
В понеделник е дошла поръчаната спалня и носенето пак е било “забавно”. Аз видях кашоните в апартамента и мога да си представя как се мъкнат 17 кашона + рамка и матрак…
Утре ще ми сглобят спалнята и се надявам всичко да е точно и да няма ядове с размерите, че тя и трикрилният гардероб ще бъдат на разстояние 40 см един от друг.

Иначе днес се правех на майстор, монтирайки паркета. Адски изнервяща работа ми се струва. За 2 часа и половина, с помощта на майка ми, наредихме 3 реда, което е може би 4-5 квадрата общо. Тъкмо напасна плоскостите и съседната се раздалечи… А на клипчето изглежда толкова лесно, но явно е за спокойни хора, а не за нерваци като мен.
Има и друга положителна страна – нарязах 4-5 плоскости със зегето и ставам все по-добър (в началото правата ми линия беше дъгообразна рџ™‚ ).
Може би плановете ми да се изнеса до РД-то няма да се осъществят на 100%, но мисля, че съм близо.

Leave a Comment