От края на май до 4-ти юни

Написано на June 5, 2013, в категории: За мен.

Сега видях, че не съм писал през последните близо 2 месеца. Няма да правя дълга ретроспекция, но основните събития бяха, че в началото на май излязох от живота на една семейна двойка. Създавах повече проблеми, отколкото бих искал, говорейки си с момичето (без да очаквам каквото и да е развитие) и просто трябваше да спра. Аз не разбивам семейства!
След това бях погълнат от стандартния цикъл – работа, фитнес, тук-таме някое излизане в петък вечер и това е.
В събота и неделя оправях нещо по апартамента (рядко сам, обикновено с роднини или майстори). В началото на май поръчах и кухнята, която сега е почти готова, но не изяло. Остава и да си купя маса и диван за там, но това е част от дългия списък, който ме оставя на минус почти всеки месец, откакто се нанесох в апартамента. Объркаха ми се финансовите планове и се наложи да прибягвам до спестявания, но се утешавам, че всички уреди и обзавеждане ги взимам накуп, а не да чакам години и важни поводи, за да събера пари, за да си купя сушилня например.
Като се замисля сега, причината да не пиша толкова тук е, че имам хора, с които да говоря вечер. С кой повече, с кой по-малко, но когато разказваш на някой как е минал денят ти, не изпитваш нужда да пишеш тук.
Освен това, разговорите вечер, курсовете в Coursera, фитнесът, апартаментът и малкото ми социални ангажименти отнемат цялото ми време.
И все пак, понеже вчера (03.06) се случиха 2 събития, които си струват описанието, реших да напиша един пост по този повод.
Та…
В края на май бяхме на екскурзия колегите по еко пътека “Каньонът на водопадите”. Тя се пада все едно в задния двор на Смолян рџ™‚ . Както си в града, има една отбивка, където оставяш колата и вече си в планината.
Честно казано гледките не ме впечатлиха, но пък преживяването си струваше. Все пак съм човек, който не харесва природата.
На едно място не можахме да намерим пътя и всичките навигационни софтуери, които имах, не можаха да помогнат – показваха ми да вървя в една посока, където имаше дере. Е, благодаря, предпочитам да стигна до Смолян жив, а не бързо рџ™‚ В крайна сметка се оправихме и се прибрахме към 21 вечерта, след като тръгнахме по-късно поради проблем с едната от колите.
В края на май останах и без бойлер (изведнъж спря да работи) и се наложи по спешност да дойде вуйчо ми да монтира новия, който купих. Само 2 дни бях без топла вода и добре, че нашите са наблизо, та не хванах червеи рџ™‚
От трети юни съм в отпуска за една седмица. Ей така реших да си почина малко, защото работата ме изнервя, а нервите ми не са за един ден. Казах на шефа, че съм изнервен и си взех отпуска. Той предложи дори 2 седмици, но и двамата знаем, че нямаше да е възможно, та се примирих с една. Дано да помогне рџ™‚
Сутринта на трети юни, след като ми писна да чакам някой да ми помогне да закарам колелото си с кола до майстор, който да го поправи, отидох да си купя ново. Бях се спрял на Drag Hacker. Честно казано ми се искаше да си купя някое по-евтино, защото не карам много, но “хакерът” беше оптимален като съотношение цена/качество.Евтините велосипеди по около 200 лева обикновено са тежки и чупливи. Като човек, който плаща няколко години поред по 30-40 лева за ремонт, реших, че следващото ми колело няма да е от най-евтините.
Предишното ми е спомен, защото е купувано с баща ми и мисля да го оправя някога, за да може да се ползва. И все пак издържа почти 9 години, но след като се прекъсна жилото, и в квартала нямам читави майстори, не можех да го карам. А ми писна да чакам някой друг да ми помогне и платих цената на независимостта.
В третия магазин, в който отидох, ми предложиха друг модел, не точно Drag Hacker. А Drag ZX1. Според продавача, това е вариант на “хакера” с по-лека рамка. И не знам колко е олекотен, но определено е по-лек от стария ми Sprint Leopard с поне 1-2 кила. Цената беше леко висока (340 лв. без “екстрите” като удобна седалка и алуминиеви педали), но реших да го взема. Все пак станах свидетел как в магазина дойде човек, който се обясняваше, че е купил евтино колело от хипермаркет и го е ремонтирал гаранционно вече, но му е писнало да се разправя и беше дошъл да му сменят задната спирачка.
Не че това наклони везните към колелото, което вече бях решил, че ще взема, но ми вдъхна допълнителна доза увереност, че това е правилният избор. И, след като днес го карах, определено съм на това мнение.
А ето и снимка на колелото най-накрая :
2013-06-03 11.22.43

Другото събитие в понеделник беше концертът на Deep Purple в Пловдив. Не съм голям техен фен, но татко беше и отидох, къде заради него, къде заради себе си. Концертът ми хареса, но не беше най-великият концерт, на който съм бил. И все пак си тръгнах доволен.
Разбрах и нещо друго, че понякога нещата се оправят сами – имах среща с един познат в 16:30 в едно заведение. Той закъсняваше с 15 минути, преди да му се обадя. След това закъсня с още толкова, преди да дойде, а аз висях от 16 часа пред заведението, защото то има и градина, и вътрешна част, та не знаех той къде ще дойде…
По план трябваше да сме на стадиона от 18 часа, но го направихме към 19:30 (половин час преди началото на концерта). По това време стигнахме до сандвичите до стадиона, където те си купиха ядене и после търсихме входа си. Според един фен на “Ботев” трябваше да минем от друг вход, но куките не пускаха да се мине от там, та решихме да пробваме през този от схемата, минавайки през всички други и гледайки колко хора чакат пред тях. За щастие на нашия нямаше никой и се настанихме 10-ина минути преди подгряващата група да започне. Бях силно изненадан от факта, че имаше доста свободно място вдясно от нас (бяхме във фен зоната) и това, че ние отидохме толкова късно и все пак успяхме да сме на втория ред. С малко повече блъскане сигурно щяхме да сме на първия,но не си струваше – виждаше се перфектно и без това.
След края на концерта се прибрах и заспах почти веднага. Къде от натрупаното вълнение, къде от 4-те бири, които ми дойдоха много, защото бях на диета последните седмици, а в този ден не бях ял много и без това…
Днес сутринта станах към 10 часа и се уговорих с един колега мениджър да караме колело на “Бунарджика”. Това ми беше и второто излизане с новия велосипед, като този път го пробвах по труден за мен терен, защото изкачването по паваж не е лесно. Много бях благодарен на човека, който ми продаде педалите с “шипове”, защото на няколко пъти кракът ми щеше да се подхлъзне, но шиповете го спасиха.
И все пак, може би за следващия път е хубаво да си купя нова каска и да се екипирам по-добре, че знае ли се. Помня 2 случая на познати (единият колега информатик), които са си чупили челюсти и зъби по пресечени местности, а единият точно на “Альоша”.
След като се прибрах поспах малко и се захванах с къщна работа, че не бях чистил от сигурно 2 седмици, а много мразя да виждам прах по пода… След това си изгледах лекциите от втория курс по психология и се опитах да направя теста, но нещо не можах да гледам видео, та писах на поддръжката и след това реших да попиша в блога си. Най-малкото да отбележа двете събития от 3-ти юни и да покажа, че съм жив рџ™‚
Надявам се до края на тази седмица да направя още 1-2 запомнящи се неща, но знае ли се. Явно изкачването на вр. “Ботев” ще ми се размине, защото няма навити за двудневен поход, камо ли за еднодневен (18 часа + шофиране). Но пък може да се “отчета” с някоя еко пътека или планирания зорбинг.
Ако ли пък не – винаги има книжки за четене. Е, има и сайтове за запознанства, но нещо там хич ме няма… А като ме “сватосват” с жени, все се оказват такива, с които не мога да говоря много (или не им се говори, или нямат какво да кажат и не искат да ме слушат, защото темите ми не ги вълнуват).
Но, такъв е животът…

Leave a Comment