Вечерни разходки

Написано на June 23, 2013, в категории: За мен.

Този петък не бях планирал да излизам, защото нямаше с кого и, по-важното, къде. Не ми се ходеше на караоке, но в крайна сметка отидох.
Реших да повървя пеш (нали съм на диета за плочки и 20 минути ходене не е минус определено). За моя изненада времето беше супер – хладно, тъмно и имах възможност да вървя, да си слушам музиката и да размишлявам над нещата от живота си. Минах и през центъра, но не отразих никого – просто си вървях като в транс, изпреварвайки малки групички (все пак нормалното ми вървене се води бърз ход за повечето хора).
Та стигнах до въпросното караоке заведение, когато в слушалките ми звучеше любимата ми песен – “If I close my eyes forever” на Ози Озбърн и Лита Форд и съжалих, че трябва да я спра.
Влязох вътре, където се поздравих с познати и след малко си поръчах фреш. Може би с алкохол щеше да е друго, но не, на диета съм все пак.
Малко по-късно дойде един колега и започна караокето, което се състоеше в депресивни песни и хитове от преди 30 години, които слушам последните 9 години по караокета… Явно не бях в настроение определено, но излязох от вкъщи в добро настроение.
Върхът на тъпотията за мен беше някаква песен за салса. Издържах я стоически, но не издържах инструментал, наречен “Танцът на пингвина”. Оставих си парите за сметката на втория колега, който беше дошъл преди 10 минути и си тръгнах. По-добре да се разхождам сам вечер, отколкото да простея.
Тази мисъл и сега ме притеснява леко, но какво пък – всеки, който ме знае, отдавна е открил, че не съм от най-общителните.
Та сложих си слушалките, пуснах любимата си песен отначало и закрачих към вкъщи, умишлено избирайки по-обиколен маршрут. Вечерта наистина беше приятна за размисли и разходки.
По едно време се чудех дали да не направя обиколка на Градската градина, но реших, че ще си я спестя – изглеждах подозрително (брадясал, с метълска тениска, гледащ лошо и държейки се странно, правейки си кръгчета из градината), а там има куки, пък с такива хора не обичам да се занимавам.
Та минах по удължения си маршрут и се прибрах. Не измислих кой знае какво, докато се разхождах, но преживяването ми хареса.
Толкова ми допадна, че в събота, след като вече бях цялостно екипиран за нощно каране, излязох към 23 часа, за да покарам колело. Реших да карам из един от главните булеварди на “Тракия”, защото е прав, осветен и със сравнително малко неравности, а като си на колело, някак не е без значение.
И този път преживяването ми хареса и на прибиране отново удължих маршрута си с 2 километра. Мисля да го повторя и тази вечер, ако не излизам някъде, а защо не и да стане традиция, макар че едва ли – в делничните дни ходя на фитнес и мисля да ходя с колело на работа, та май ще ми дойде малко множко това въртене на педали, още повече, че гледам да ям по-малко, за да топя някакви мазнини. И все пак ще видим какво ще стане. Плановете са, за да се провалят, както го научавам напоследък по трудния начин.

Leave a Comment