Море 2013

Написано на August 11, 2013, в категории: За мен.

Вчера (10-ти август) вечерта се върнах от близо едноседмичната ми почивка на морето, която прекарах в “Слънчев Бряг”.
Бях в компания с още 8-9 души (едни хора си тръгваха, други идваха) и като цяло почивката ми хареса.
Направих 2 неща, които исках (но не знаех, че ги искам преди да ги видя рџ™‚ ), а именно – качих се на sling shot (което представлява сфера, в която с бънджи ластици те изстрелват нагоре).
Другото беше малко по-стандартно – пак те изстрелват с бънджи ластици, но този път си сам и се въртиш като акробат на халки.
Излязохме няколко пъти по барове и клубове, но честно казано очаквах повече от този курорт – в 1:30 крайбрежната улица е доста пуста, а само 2-3 бара (като изключим тези точно на центъра) работят.
През почивката ми посетих и едно култово заведение – “Джани”. Първият път не чакахме, защото другите колеги бяха влезли вече и имаха маса, но вторият път трябваше да чакаме 40 минути, за да ни намерят маса за 10 човека.
Заведението е добро откъм храна (имаше сигурно над 300 артикула в менюто), а цените са доста евтини сравнено в останалите в курорта. Но са нормални, сравнено с тези в Пловдив рџ™‚
В “Джани” пих и 2 видя японско уиски, което ми се стори същото като другите, които съм пробвал досега, но пък получих нов опит.
Опитах и ново ядене в заведението, в което обядвахме най-често – плодова пица. Представлява нормална пица маргарита с кайсия, банан и ананас.
Последната вечер на морето се чувствах депресиран и, след като не отидохме на бар, си легнах да спя към 23. Малко след полунощ ми звънна един познат от “готините” (непрограмисти) и като му казах, че съм депресиран и няма с кой да отида на бар, той ми каза да отида сам, да мина през един клуб, който исках да посетя от доста време и накрая да си направя нощно къпане. Първоначално му казах, че идеята е добра, но няма да я реализирам и си легнах да спя. Повъртях се 10-ина минути и реших, че ще го направя. Станах, питах колегата, който беше в 1 стая с мен, дали ще дойде – той беше сънен и отказа. Събудих и друг колега, той също ми отказа и, след очаквания резултат, се облякох и тръгнах да изпълнявам плана.
Не съм сигурен, че досега бях сядал сам на бара (без да има някой познат около мен), но го направих. Опитах да черпя барманката, но тя отказа и ми даде наздраве с нейната си чаша. След 2 коктейла в рамките на 10 минути, реших да отида в другия клуб, който беше на центъра.
След като стигнах, пред мен влязоха двама чужденци, облечени като типичните селяни, но ги пуснаха.
Отидох аз, поздравих охраната с “Добър вечер” и отворих портфейла си, за да си платя заветните 5 лева за вход, но той ме огледа и ми каза “Частно парти!”.
И двамата знаехме, че не е частно парти, след като чужденците спокойно си влизат, но не можеш да спориш с горила. Така или иначе бях чел, че в този клуб не пускат българи и явно писанията в нета се оказаха правилни, което ми се струва глупаво на мен, защото имах повече пари в портефейла от чужденците (видях ги като си вадеха парите), а и вадя малко повече от средния българин, но какво да се прави, съдба…
Явно ще трябва да си сменя начина на обличане, който не мисля, че крещи “неплатежоспособен”, но определено е по-ежедневен (не нося ризки, а панталоните са ми по-скоро спортни). И все пак, не се обличам като масата бг селяни и никога досега не ми бяха отказвали да вляза заради лошо облекло.
Това събитие стопи доброто ми настроение, защото се чувствах зле – дискриминиран в собствената си страна и то не за друго, а защото не съм чужденец… Но дори да знаех, че ще вляза, говорейки английски, нямаше да го направя. Клубът не си струва “жеста”.
По пътя на прибиране бях доста ядосан и вървях и си мислех “толкова ли съм зле” и “явно ще си сменям гардероба”. Дори светлините и тълпата не можа да ме изкара от тези ми мисли, но, когато стигнах на 10 минути от мястото, където бях отседнал, реших да отида на плажа и да изпълня третата стъпка от плана.
Първоначално реших само да погазя във водата. Навих си крачолите и започнах да се разхождам.
После реших да направя и нощно къпане все пак. Съблякох се по гащи и влязох в морето. За мое учудване водата беше доста топла (казва го човек, на който през деня водата му е студена) и чувството да си в нея сам в тъмното беше доста приятно.
Трябваше да изляза преждевременно, защото минаваше някакъв човек, а имам спомени от един колега, на който му обрали компанията, докато правели нощно къпане (с всичките документи и ключ за кола).
Та излязох и се облякох. Панталонът (дълъг естествено) залепна за мокрите ми гащи, а долу крачолите бяха целите в пясък, но усетих и нещо друго – усмивката на лицето ми. Един от редките моменти, когато се почувствах наистина щастлив и нищо друго нямаше значение в този момент. Вървях по плажната алея бос, с песъчливи крачоли и обувки в ръце, усмихнат до уши. Не знам как съм изглеждал отстрани, но не ми пукаше. Аз бях щастлив!
След това се прибрах, взех си горещ душ и заспах, защото трябваше да ставам рано на следващия ден, за да стягам багажа.
На сутринта набързо стегнахме каквото трябваше и се уговорихме да сме на плажа до 19 часа.
Е, след като всички каталясахме, в 17 решихме, че ще потегляме към 18 и така се получи.
За щастие пътуването беше безаварийно, но имаше 2-3 момента, когато се унасях, шофирайки – нещо, което не можеше да се случи пред 5 години, та явно остарявам. Проблемът беше решен с голяма доза пепси кола и захарта, която ме събуди.
И така, прибрах се към 22 часа в Пловдив и бях щастлив и доволен – щастлив, че съм се прибрал, а доволен от тазгодишното море.

Leave a Comment