Забравена отпуска

Написано на September 10, 2013, в категории: За мен.

Миналата понеделнишка сутрин, след като в неделя вечер бях карал до Хасково и обратно, отидох сънен на работа и след около 30-ина минути получих отговор на едно електронно писмо от петък. Клиентът ми пишеше, че по негови сметки съм в отпуска, но нямал адреса на колегата, та, ако мога, да пренасоча писмото. Отговорих му, че съм в офиса и, след кратко търсене, наистина се оказа, че, според годишния план, съм в отпуска. Попитах шефа дали може да си я взема от вторник. Той разреши и така слях почивните дни около Съединението. Обаче знаех, че през тази отпуска ще правя всичко друго, но не и да си почина. Оказах се прав естествено.
Във вторник обикалях по магазините с майка ми и сестра ми, за да си харесам полилей, което най-после се случи. От няколко месеца е опитвах, но все не намирах достатъчно шантав, като за мен. В крайна сметка си харесах такъв с 9 халогенни крушки и 27 светодиода.
След като купихме полилея, оставих сестра ми, понеже имаше ангажимент и отидохме с майка ми да си харесам гърне и гювеч. После, след покупката, се обадихме на вуйчо ми и отидохме на място при него, за да види полилея и да каже какво да купим, за да се монтира. Пътьом минахме и през един магазин, за да вземем уплътнител за паркета, а после купихме и дюбелите, които трябваше.
След това отидохме до магазин за електрически компоненти, защото бях решил да си сменя ключовете и контактите в апартамента. Не ме грабнаха с това, че нямаха двойни и тройни контакти от това, което си бях избрал и не си купих нищо.
В този дълъг ден направихме и нещо друго – поръчахме плоскости, за да сменя цвета на гардероба в коридора. Беше “забавно” преживяване аз и майка ми да мъкнем врати към колата, за да може някой, ако иска, да снеме мерките. Никой не поиска естествено и само се разкарахме. Взеха нашите мерки. Дали ще паснат – ще разберем друг път.
След като се върнахме от фирмата за плоскостите, оставихме една риза да ми я стеснят. Нали сега съм на вълна ризи…
Вечерта бях на рожден ден на Венета в едно заведение до нас. Прекарахме си добре.
В сряда бях по-малко натоварен – отидох със сестра ми до магазина за контакти и този път си купих каквото предлагаха от “моята” серия. Като се прибрахме, аз се заех с монтаж на ключове и контакти.
В четвъртък сутринта трябваше по спешност да отида на зъболекар, защото ми се беше счупила пломба, а следобедът отново се занимавах с контакти и ключове.
В петък ходехме на вилата, като трябваше да сглобя моторна косачка за трева, но не успях. Почувствах се зле и потърсих помощ от приятели и роднини. Дори снимах болтовете, гайките и елементите, но не се справих…
В събота сутринта станах по-късно и ми беше леко кофти, защото се бях скарал с един приятел в петък, но не ми е за първи път, вероятно няма и да е за последен, та продължавам напред и отидох в заведението при сестра ми, където се запознах с двама нейни приятели от компанията и се уговорихме вечерта да излезем на заведение, а вероятно и на клуб.
Естествено, хората от моята компания ме отрязаха, но тези се навиха и в крайна сметка отидохме на клуб, пък макар и за малко, защото имаше хора, които бяха на работа на следващия ден.
В събота вечер дойде вуйчо ми, който монтира полилея, сглоби косачката, като намери правилни болтове (от неговите си, не в комплекта). Отне му повече време от планираното, но аз лично съм много благодарен. Майка ми също.
Неделята отидохме на вилата, за да може майка ми да окоси тревата. Срещнахме един съсед, който даде съвети за боравене с косачката и, когато я пуснахме, се оказа, че тече бензин и трябваше да се обърне дръжката. После и предпазителя, и така, пак беше “забавно” и не успяха да окосят целия двор, но все пак поставиха едно добро начало.
В понеделник отново бях на зъболекар, после да вземем плоскостите с майка ми, като този път беше по-“интересно”, защото имах 2 по-дълги парчета, които стърчаха допълнително от колата, но за щастие няма жертви и ранени, освен двата ми пръста, ама те ще се оправят рџ™‚
След това отидохме да си заверя гаранцията на бормашината, защото минаха 6-те месеца, а после минахме и през мебелни магазини, за да видим отново за маса, но пак не харесахме нищо. Не че нямах с какво да се “забавлявам” де – в събота беше дошъл поръчан от мен комплект малки маси, та в неделя сглобих едната, а днес (вторник) – другата.
И така, днес бях на работа, където ме питаха дали съм си починал. Е, не се сещам за по-изморителна отпуска. На всичкото отгоре ми струваше повече от седмицата в “Слънчев Бряг” рџ™‚

Leave a Comment