Моментът, когато ти се иска да пребиеш колега

Написано на December 22, 2013, в категории: За мен.

Преди 3 дни в офиса се разигра една случка, каквато не бях виждал за близо 6-те ми години стаж. И аз участвах в нея. Първоначално мислех да напиша “за мое съжаление”, но не съжалявам – изпробвах нервите си и се удържах на ниво (според мен ест.).
Та нещата се случиха един час преди края на работния ден за повечето колеги в офиса. Моят текущ проект има версия за iOS и колегата, който се занимава с iOS подготви нещата и трябваше да качи файл, но основната ни система не работеше (не знам дали е по вина на същия колега, но вече 5-6 дни онзи сървър е долу, а той се занимава с него). За щастие имаме резервна. Обаче и тя не работеше – колегата .NET програмист оправи някакъв проблем, но все още не можеше да функционира нормално. iOS колегата му каза да влезе ръчно и да промени два реда в един текстов файл и това е. Проблемът може да бъде отстранен друг път и да не възпрепятства работата на другите. .NET колегата обаче реши да се прави на интересен (не че по принцип не се прави на такъв) и започна да развива теории това колко време щяло да отнеме и тн. Показа ни как нещата работели на неговата машина и следователно, понеже уж била една и съща версията, трябвало да работят на другия сървър. Естествено това нищо не значи. Като видях, че няма да свърши работа на iOS колегата, отидох при него като най-старши в момента (шефът на Пловдивския офис беше в отпуска), а и като заинтересовано лице по проекта и му казаха да промени файла на ръка. Отказа ми, да съм си гледал работата. Казах му, че ще му вися на главата докато не го направи. Той ми отговори, че може да стои до 23 часа в офиса. Аз му казах “а ти защо мислиш, че аз не мога”. Работата беше за 2-3 минути и му казах, че има 15 минути да промени файла, иначе ще се оплача от него. През тези 15 минути той демонстративно не правеше нищо, освен психоанализа на моята персона – защо съм действал така, дали причините не били тази и тази… Аз си стоях мълчалив със скръстени ръце и го гледах нагло. Честно казано, надявах се да ме удари пръв, за да го смеля и без това съм му насъбрал много – идва в 11-12 на работа и обикновено си тръгва в 7-8, като не пропуска да си вземе и обедна почивка по над час и половина. Дразня му се защо си мисли, че така на дребно ще надхитри системата. Мисля, че всички му се дразним от колегите, но няма значение това. В крайна сметка не съм се оплаквал никъде. Бях решил, че проблемът е между мен и него.
Та по времето на “психоанализата” му казах, че чакам да ме удари, за да мога да го пребия. Той ми каза, че кой е започнал пръв нямало значение, стига да имаш пари, при което го попитах според него кой вади повече пари – аз или той (той няма и 2 години стаж по специалността). Млъкна за кратко, после продължи да ми повтаря за какъв се взимам. Казах му – за най-старши. Дори ме предупреди да не го карам да ме запомнял, че като ме видел някъде на бар… (не довърши).
В крайна сметка 15-те минути изтекоха и, както бях обещал, свърших нужното, за да може iOS колегата да качи версия – взех паролата за достъп от друг колега и влязох сам и промених нещата. Отне ми няколко минути, въпреки че треперех от нерви. Колегата си тръгна сравнително навреме от работа и нещата пред клиента бяха ОК.
След като този проблем беше разрешен, писах на шефа на офиса с описание на случката и да направи каквото счете за нужно. Няколко минути по-късно шефът на пловдивския офис ми се обади, като ми каза да не се изнервям и, че е запознал собственика на фирмата със ситуацията.
Нямам идея какво ще последва. Най-вероятно нищо. А и, честно казано, не ме вълнува особено. От средата на януари започвам в друга фирма и сега съм в предизвестие, та предполагам няма и да ми повярват особено. Ама все едно. Аз съм доволен, че показах на едно тарикатче, че не е незаменимо и калих нервите си. То пък сигурно е доволно, че се е борило със системата в мое лице. Истината е в гледната точка.

Leave a Comment

To use reCAPTCHA you must get an API key from https://www.google.com/recaptcha/admin/create