Изпращане на 2005-а, очакване на 2006-а година
Написано на December 31, 2005, в категории: За мен.
Сядам и започвам да мисля какво ми се случи през 2005-а година. Странно, но не се сещам за нищо толкова добро, да, има едно нещо, но то е към края на годината, затова й ще го спомена по-надолу.
Януари беше забавен, нямах никакви поправки, ходех на колегите да помагам да си вземат изпита. Празнувах именния си ден с колегата Лъчо, който имаше РД тогава, та си спестих посрещането на гости. Месецът мина в купони – студентски живот, а и тепърва се опознавахме колегите.
Февруари беше гаден, а март депресиращ – поводи да искаш. РД-то не го празнувах естествено (многократно съм казвал, че не обичам да ги чествам). Но в края на февруари смених колата с Вектра 1.6, която скоропостижно одрасках на първи април. Не помня кога ми беше изпитната сесия, но тогава за пръв път ходих на поправка, при това на повече от една – по информатика си имах проблеми с Донева, а по математика – с МА1, който в крайна сметка взех,а проблемите с Донева оправих, макар и да нямам 6,а 5, но пак е повече от тройката, която имах, и смея да твърдя (а дали не са само думи това), незаслужено.
На третата сесия останах по МА2, а и по обектно-ориентирано програмиране имах 5, а този път реших,че ще се боря за 6. Изкарах я тази шестица, но по математика още не съм взел изпита, а ходих на поправки,че и на ликвидация …
Лятото прекарах добре, но не прекрасно, просто добре. Учихме с Пийча за ЛПИ, но така и не се явихме, щях да ходя на море с него и Митака – не стана. Не знам защо не отидох с колегата Димитър от Плд (може би защото не се познавахме добре все още ? ). Е, бях на море ест., но с нашите, а това май не се брои.
Август и септември бях най-зле ( все пак имах да взимам изпит, а това не ми се беше налагало досега – през живота ми не ме бяха късали, камо ли да падна толкова ниско, че да искам 3 … ). Тогава Стилър и Гергана се опитваха да ме изкарват навън – успяваха, но често аз им скапвах настроението – имам тази завидна способност …
Е, септември не беше чак толкова зле – тогава за пръв път усетих,че изпитвам по-особени чувства към Гергана, но не направих нищо по въпроса…
Започна и новата учебна година – надявах се да е успешна, но уви – сега съм с 4 невзети изпита.
През ноември се състоя Опън фест-а, за който спомогнах с каквото мога – добре мина, но толкова – аз мислех и продължавам да мисля за математиките …
Осми декември прекарах повече от добре, но Гергана ми липсваше … все пак, май си прекарах добре времето, въпреки пръста с три шева, които получих играейки си с капак на консервна кутия.
Вечерта на 15-16 декември беше ако не най-доброто, то поне едно от добрите неща, които са ми се случили тази година, въпреки че не започна така, а с леко скарване със Стилър. В крайна сметка той ме провокира и изясних на Гергана какво мисля и чувствам спрямо нея. Бях истински щастлив,че чувствата ми не са били едностранни.
Естествено, не може да има нещо добро, без да има лошо. На 22-ри дек. се “скарахме” с Гергана за една прегръдка, която не получих от нея. Много болно ми стана тогава и цяла вечер не й обърнах внимание, но и тя добре се справи с тази задача. Радвах се, че замина за Смолян, защото един-два дни не исках да я видя – чувствах се отхвърлен. На 23-ти разбрах резултата си от изпита по КА – СКЪСАН, при това по информатика. ПРОВАЛ (няма “по-главни” букви, иначе щях да ги използвам).
На 26-ти Гергана си дойде в Плд, а аз вече бях преживял двата “шамара” от живота. От тогава сме в пъти по-близки, а даже в дискотеката се бяха хванали на бас дали сме под или над 1месец (ние бяхме просто на 12 дни тогава). Това много ме зарадва – значи изглеждаме като двойка с месец “стаж” рџ™‚
Естествено беше ред и на лошото – на 29-ти се обади брат й – щял да празнува в Смолян и Гергана каза,че ще й е неудобно той да е там, а тя тук. В крайна сметка многократно предложи да остане, но аз не исках – няма нужда брат й да идва в Пловдив заради мен, защото трябва да е или тя там, или той тук. Искам да съм с Гергана на НГ, но не и тя да е далеч от семейството си. Е, утре или (по-скоро днес) ще я изпратя до автогарата.
Май не пропуснах много лоши моменти от 2005-а, освен един – жестоко одрах задната врата на колата преди 1-2 месеца… ужасно, а после, няколко седмици по-късно, имах проблеми с гърнето, но това са си редовни неща – все пак елементите се износват…
Мисля си какво да очаквам от 2006-а година – още удари под кръста, или пък добри преживявания. Дали ще е успешна като 2004-а, или пък провал като 2005-а ? Не знам, но ще разберем най-рано на трети – тогава ми е изпитът по КА – ако го взема не значи добра година определено, а просто че е информатика, но ако не го взема – тогава ще е ясно, че май не съм за специалност информатика,а за някъде другаде, за английска филология, или икономика…
Надявам се 2006-а да не мине под знака на математиката, да е по-благосклонна към мен, да имам повече успехи в различни сфери, но най-вече в личен план, както и в университета. Ще ми се след 365 дни да кажа, че това е била една от най-хубавите години в живота ми …