За програмистите и егото
Написано на January 7, 2014, в категории: За мен.
След спречкването с колегата, днес отново се ядосах на нас, програмистите, за това, че всеки има прекалено голямо его и не иска да приеме чуждо решение.
Поводът е съвсем тривиален и често срещан – тази седмица е последната ми в текущата фирма и “издавам” проекта на новите колеги. Само че, естествено, идват те с желание всичко да променят – няма ядове, не ме притеснява ни най-малко. Една седмица единият колега си настройваше проекта в предпочитаната от него развойна среда, защото той само нея си ползвал, нищо, че в нашия проект се използва друга. Питаше ме това как ставало, онова как ставало и в общи линии 1 седмица клиентът плаща за да може онзи да се чувства гъзар да работи с това, с което е свикнал. Идва втората седмица и този път проблемите са от друго естество – защо, виждаш ли, login-ът ми е направен по JAAS стандарта, а не съм си сложел 2 хедъра – видиш ли колко просто било… Отново им казах, че след като напусна, могат да правят каквото искат и с логиката за логин. Наистина ми е все едно – за мен стандартите са най-важното нещо, защото при няколко вида клиенти, при всеки ще трябва да добавяш къстъм хедъри, вместо да се използва стандарната за HTTP автентикация…
Ок, малко по-късно същият колега, който “оптимизира” приложението, го счупи така, че то спря да работи на версиите, поддържани според спецификацията. Над ден търсеше проблема, преди да се увери, че неговата “оптимизация” е счупила нещата, в следствие на което върна кода както си беше.
Днес ми губеше времето да тествам проксито си, защото му се струвало, че не работи. Намерих време – изтествах го – работи според HTTP стандартите, но видиш ли, на неговия емулатор точно не работело. Емулаторът отново не е част от спецификацията и използваните технологии за проекта – искал да си го тества там, тества си го, но видиш ли, щом не работело на този емулатор, проблемът бил в проксито… Та и него ще го махат някога, въпреки че им обясних причината за съществуването му.
Вторият колега, който поема наистина моята работа (за разлика от първия, който поема front-end-а), засега ме е питал по-нормални неща. Естествено, имаше си и свои предпочитания, но му казах, че нещата на теория трябва да работят – на практика не сме ги тествали по неговия начин, та на първо време (с цел по-бързо навлизане в проекта) се съгласи да ги направи по текущия начин, след като имаше проблеми с неговия. Той обичал да билдва конзолно, той обичал да деплойва отдалечено… WTF?! Имаш по-малко от 6 работни дни да ме питаш за над 70-те таблици в базата и останалите неща по проекта (който е разделен на 6-7 модула), а ще си губим времето в това нещата да станат по начина, който предпочиташ…
И не, не се дразня за това, че искат да го направят по техния си начин. Дразни ме фактът, че губят време да откриват топлата вода, да се сблъскват с нови проблеми и да им търсят решения за неща, които очевидно аз и колегите преди сме подкарали. След време, след като сега подкарат нещата по нашия начин, съвсем спокойно могат да минат към различна развойна среда и начин на работа. Но защо вместо за час-два да се настрои проект и да започне работа по него, трябва да се губят дни в изследване на проблеми?
Винаги съм се съобразявал с избраните вече технологии, като съм се присъединявал в съществуващ проект. Да, след време може да ги променя, ама не и в началото.
И все пак, предпочитам линукс, но, когато не е фирмена политика да се ползва – съвсем спокойно съжителствам с уиндоуса и никога не съм мрънкал на някого да ми помага в работно време за проблеми, породени от моя избор на среда.
Но така или иначе мрънкам, та явно просто нещата са различни рџ™‚