Интересна седмица
Написано на January 25, 2014, в категории: За мен.
Тази седмица започна интересно – в понеделник бях на кино да гледам “Вила Роза”, като за първи път направих резервация през онлайн системата и, на всичкото отгоре, закъснях, за да взема билетите. Все пак беше сигурно последна седмица за филма, та местата си стояха незаети поради липса на интерес.
Също така, за първи път, откакто се помня, излязох от залата по време на филма, за да отида да се изпикая. Винаги съм можел да стискам преди, ама повечето чайове и ЕГН-то май си казват думата рџ™‚
Филмът беше добър като за български, но краят се знаеше от самото начало и като че ли действието се развиваше мудно – стандартното за европейското кино.
След филма минахме да си вземем сандвичи и реших от текущото местоположение да кажа на телефона да ме навигира до Асеновград. Той избра някакъв странен път, но тръгнах по него, обаче ми падна батерията и трябваше да използваме един iPhone. След тази случка разбрах защо толкова плюят Apple Maps в Щатите. Прекара ме през един черен път, сигурно дълъг 9 километра. В 11-12 вечерта, когато няма жива душа наоколо, вляво и вдясно са ниви, а неравностите по пътя са през 2 метра… Истинско приключение си беше – караш с 20 км./ч., защото не можеш да си позволиш повече и само се надяваш, че няма да попаднеш в някоя огромна дупка, или да закъсаш в калта. След филма и в контекста на онази история, преживяването за мен беше още по-интересно рџ™‚ В крайна сметка излязохме някъде като в индустриална зона в Асеновград и чувството да стъпиш на асфалт беше неописуемо рџ™‚
Нямах батерия на телефона, иначе на връщане, сам, за още повече адреналин, бих се пробвал с някой друг толкова забавен път към Пловдив.
Вторник и сряда бяха стандартни дни – работа и вкъщи, като в единия оправях и машината на съседа по гараж, който се трогна, като не му взех пари и на 2 пъти чак загуби гласа си, все едно ще се разреве… Какво по дяволите, не всичко е пари…
В четвъртък бях със сестра ми по магазините, за да си купя куфар за самолета. Още в първия намерих каквото ми трябваше и предложих да минем през хранителния магазин в търговския център, за да купя бутилка вино от едно, което ми препоръча приятел преди време. Купих го и чак вкъщи го отворих. Направи ми неприятно впечатление, че няма коркова тапа, но забравих за него, след като опитах виното. Вкусът му е доста добър. Някои казват, че и ароматът си го бива, но за това не знам – винаги съм имал слабо обоняние. Но на мен вкусът ми стигаше. След няколкото чаши вино вкъщи, сестра ми каза, че ще ходят в кварталната кръчма с нейната компания и попита дали искам да дойда. Нямах по-добри планове за вечерта и отидох, като си прекарах учудващо добре. Вярно, изпихме 2 бутилки вино, та може на това да се дължи, но знае ли се рџ™‚
Естествено работната седмица трябваше да завърши подобаващо – снощи оставих един приятел в Асеновград и направих обратен завой, за да се върна вкъщи (на място, където посоката беше само надясно, та съм виновен, макар че тръгнах надясно и 5 мета по-късно завъртях наобратно). 100 метра по-надолу ме настигна патрулка, която пусна сирените, за да отбия. Поискаха ми документите за проверка. Които се намират в портфейла ми. Към онзи момент имах 250 паунда (тъкмо ги бях обменил в петък) и още 100-200 лева, та си изглеждаше пълен. Малка подробност е, че аз пари за подкупи не давам, освен ако не зависи живот или е наистина важно.
Та за моя изненада се оказах без застраховка “Гражданска отговорност” – знаех, че важи до април тази година, а тази, която носех, беше изтекла през април 2013-та. Шансът да съм забравил да си я подновя беше нулев – имам трима души, които да ми напомнят и софтуер, който да ми каже, че през април имам планирани разходи за застраховка. Но така или иначе, прерових всичко и не намерих документа. Казах им да видят в системата – отказаха.
Започнаха да ми разправят колко пари щял да ми струва акта – над 400 лева и колата щели да я спрат от движение – казах им – “щом трябва, пишете”. Направиха ми проверка на аптечка, пожарогасител, преглед, триъгълник, жилетка – всичко си го имах. Дори за габаритите се опитаха да се заядат, че светел само единия, ама им демонстрирах, че при опелите, на загасен двигател и забравен мигач, свети габарит само в посока на мигача. Пуснах им двата габарита и се успокоиха, че светят, ама видиш ли, лампичката под номера ми не светела – казах им – “пишете”. Така или иначе знаех, че ще се занимавам с обжалване и съд, та ми беше все едно.
Като ми взеха книжката ми намекнаха, че имам категория “C” и не е хубаво да имам нарушения, защото съм професионален шофьор. Казах им, че работя като програмист и не ме притеснява и да пишат. Накрая ме ядосаха много обаче. Защо колата била на починал човек, а не на мое име. Казах им да пишат и това, че съм се консултирал с който трябва, подал съм декларация където трябва, но в КАТ не съм счел за нужно и не съм виновен аз, че те не си комуникират с данъчните. След като плащам данък за тази кола, то явно съм декларирал, че съм й собственик, не е ли логично рџ™‚ . В крайна сметка се обадих на 2 телефона – на майка ми и после на познат катаджия, който ми каза, че е късно да се намесва, ще има акт, но ме запозна с последствията и какво да правя по-късно. Попитах го за проблема с това, че колата е на името на баща ми. Той каза, че няма проблем. И аз така знам.
През това време единият пишеше акта, а другият говореше по телефона. И двамата ме чуха за пореден път как казвам на майка ми, че ще обжалвам в съда този път, защото очевидно си струва, та явно нещо се постреснаха, знам ли. Като извикаха “г-н Иванов” да се подпише, с голяма изненада установих, че единственото нарушение, което е вписано в акта е това, че нямам гражданска отговорност. Казах им, че съм съвестен гражданин и не ми е проблем да ми впишат и другите нарушения, но те ми влизали в положение, не искали и тн. Не го правели с цел да се заяждат. Не било лично отношение. Аз им казах, че няма как да е лично отношение, като се виждаме за първи път с тях. Аз съм от Пловдив, а те от Асеновград. Още веднъж им казах да впишат всичко, което считат за нужно, но не искаха.
Само единият продължи да спори за това, че трябвало да прехвърля колата на мое име. Поисках член и алинея. Той търси 15-ина минути, накрая намери и ме извика да ми покаже – пишеше нещо подобно : чл. 145, ал.1 “При промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя.”
Това беше единственият член с подобен текст, но понеже не сме сключвали договор с починалия ми баща, очевидно не съм длъжен да направя нищо. Онзи опита да ми каже, че съм, ама аз му казах, че щом пише “договор”, а не “документ, удостоверяващ промяна в собствеността”, то тогава няма шанс да ме убеди. Мисля, че много му се искаше да ми шибне 2 шамара, ама знаеше, че не може да си го позволи и затова изнервено ми каза “лека вечер” и ме оставиха да си оправя нещата и да продължа. Карах зад тях сигурно 500 метра с 20 км./ч. защото не мога да ги изпреваря – непрекъсната линия, а да ме спрат за неправилно изпреварване, някак не ми се искаше. Май накрая се усетиха и отбиха, за да мина пред тях рџ™‚ . В онзи момент треперех от нерви и почти бях без батерии на телефоните. Пътят към Пловдив бе обвит в мъгла и едвам виждах. По средата някъде телефоните ми звъняха, ама бяха на задната седалка и после им паднаха батериите. Прибрах се при майка ми и сестра ми, които се бяха притеснили за мен и им разказах в подробности, а те вече бяха намерили документите ми за застраховката, които доказват, че имам такава. И в тридневен срок трябва да отида да им я покажа, ама в понеделник летя за Лондон, та няма как да стане.
Единият катаджия ми каза, че мога да отида в РУП Асеновград и да поискам дежурния катаджия да ги вземе и да ми състави вместо този акт друг, само че в него да пише, че просто не съм ги носил. Глобата за неносене е смешна – 20-30 лева.
Та отидох днес с майка ми, след като един час търсехме ксерокс, за да снимам документите. Отказаха да ги вземат – да съм дойдел в понеделник. Обясних, че няма да съм в България тогава, но те казаха, че можело да пратя друг. И все пак, ако се окаже в понеделник, че трябва да е лично? Затова отидох да извадя пълномощно на майка ми да ме представлява пред МВР,КАТ, съда и да завежда от мое име жалби. Та така, в понеделник ще отиде тя и ще видим какво ще стане. По-добре 20 лева отгоре за пълномощно, отколкото да ми кажат, че съм изпуснал срока и да им дам 400. При все, че имам и винаги съм имал застраховка. Не е като да съм искал да си спестя 160-те лв.
Та така, дотук седмицата беше интересна и дори все още не е завършила рџ™‚