Кратко обобщение на ситуацията около мен
Написано на August 15, 2014, в категории: За мен.
От дълго време не съм писал тук, но си има почти основателна причина – вместо да стоя вкъщи и да размишлявам над живота, напоследък излизам по кръчми почти всяка вечер, та рядко имам време да пиша.
И все пак, ето какво се случи с мен през изминалите месеци:
– В края на април смених колата – станах собственик на Нисан “Примера”. За избора ми помогна семеен приятел и не съжалявам, въпреки че напоследък усещам как се търсят част за японски автомобили (трябва ми машинка за централно заключване и се налага да прибягвам до връзки).
– През май направих още едно посещение в Лондон и все така не ми хареса. На всичкото отгоре и българската група се разцепихме, но пък всичко свърши ок. Имаше вероятност да не се кача на самолета за България, защото ме спряха при проверката на багажа – имах няколко преспапиета, които представляват стъклени сфери, пълни с течност. Течността беше проблем за ръчния багаж и заради сувенирите трябваше почти да бягам, за да не затворят гейта.
– През юни бях на концерт на Мейдън в София с новата колата. Друго си е да имаш климатик рџ™‚
– В края на същия месец бях на рождения ден на фирмата и имах щастието да спя в “Хилтън” в София. И тук не останах очарован, а и имаше разни проблеми с парите, та се наложи ние да си платим стаите на момента, а после да си ги изискаме от работодателя.
– През юли като че ли най-важното събитие беше, че ми казаха, че изпитателният ми срок е минал успешно и вече съм част от фирмата на постоянен трудов договор.
– През същия месец взех и текущия си телефон – LG G3. Първоначално си мислех да си взема Galaxy S5, но четецът за пръстови отпечатъци ме спря. Нашите власти ми ги нямат, защо по дяволите да си ги давам доброволно на NSA, корейският им еквивалент и кой ли още не.
– В края на юли започна едно организиране на море, като до последно не знаехме къде ще ходим. В крайна сметка на 4-ти август (ден преди заминаването ни) се събрахме и го решихме – потеглихме към Приморско, където изкарахме 5 нощувки. Като всяко ходене на море, тук също имаше какви ли не емоции – от караници и посещение на чалга клуб до пускане на китайски фенери, което беше доста емоционален момент- на последния фенер събрахме една групичка на алеята, която ни даваше кураж, понеже тогава излезе вятър и фенерът не искаше да полети. Дори дойде едно момиче от друга група, за да ни помогне с пускането. В крайна сметка фенерът излетя, а шегите по наш и адрес на фенера, братския китайски народ, руското ръководство и тн. си останаха като забавни спомени рџ™‚
След като се върнах от морето, тази седмица обикалям по магазините, банките (да си подновя личната карта), кварталното РПУ, един сервиз за аларми на “Кукленско шосе”, магазини за авточасти, кръчми и дори един гурме ресторант, където аз нямах удоволствието да ям след солидна доза чакане – сервитьорът не ми чул поръчката…
Та така, жив съм, здрав съм, понякога се депресирам, както в случая с една баба, болна от рак, за която научих, че е намерена от момиче, а е изоставена от сина си.
Та за бабата направихме фейсбук група, събраха се към 3-4 хиляди лева, които за съжаление стигнаха, защото бабата почина междувременно. Ракът беше в 4-ти стадий…
Но поне се утешавам, че последните дни от живота си е прекарала, чувствайки се човек, защото беше настанена в хоспис, където са се грижили за нея.
И така, годината почти изтече. Да видим какво още ще се случи рџ™‚