Иска ми се да разбирам хората

Написано на October 11, 2014, в категории: За мен.

От доста време не бях писал в блога си, понеже нямах време – запълвах го с излизания по кръчми с приятели или, от месец насам, с игра на плейстейшъна. Честно казано, май пиша тук, когато съм по-скоро нещастен, или по-точно – обзет от мисли, но това обикновено не се случа, когато съм щастлив…
Какво се промени от август насам – хора, които мислех, че им е приятно в компанията ми, се оказа, че са излизали с мен заради обстоятелствата и другите, с които съм бил. Е, случва се, ще ми се да мога да разбирам отдалеч кога нещата са такива, но, уви, не мога рџ™Ѓ .
Като цяло проблемите са ми доста – от характер до начин на мислене. Единственото хубаво в такива ситуации е, че намирам мотивация да се променя и започвам нещо… И накрая, като погледна, резултатът е същият като в началото… 13 години стоя на едно място или се въртя в кръг. Научавам някакви нови неща, но крайният резултат е същият – все така не разбирам хората. Все така избухвам лесно и … не на последно място, не мога да заговоря непознато момиче.
Сега ходя на логопед, след като получих допълнителен стимул по кофтия начин. Реших, че ще се променя и взех мерки… Но какво от това, след време ще намеря следващ проблем… И отново няма да съм този, който искам да бъда или този, който е подходящ.
И как стигнах до блога си днес – за пореден път осъзнах, че не разбирам хората – не само преценката ми за тях е грешна, ами и начинът им на мислене очевидно не е този, който се опитвам да моделирам. Трудно ми е да разбера как човек може да не планира нищо, но да кажем приемам, че съществуват такива хора. Най-малкото напоследък движех в такава компания.
Но не мога да разбера и други съвсем елементарни неща – например как обаждането по телефона е по-добър начин за комуникация отколкото писмено чрез вайбър, фейсбук и тн. Не мога да разбера отношенията между хората също така – защо например да си тръгнеш от дискотеката било по-доброто решение, отколкото да обърнеш гръб на приятелите, които танцуват на цигании? Та нали, по дяволите, все още съм там, с тях. Може да не одобрявам (видимо от поведението ми), но все така съм с тях и стоически поемам част от срама…
И нещото, което ме доведе тук днес – не мога да разбера как и защо приятел ще атакува там, където знае, че боли, вместо да ти каже нещото човешки и да ти помогне. Да, и аз понякога стимулирам по негативен начин, но обикновено с възможни песимистични ситуации, до които човекът не иска да се стигне. А не чрез сарказъм. Когато на човек му е зле, сарказмът по негов адрес е последното, от което има нужда…

One Reply to "Иска ми се да разбирам хората"

Татяна Матева  on March 13, 2016

Всички хора сме луди просто на някой им личи повече, много добра статия.