Безсъние
Написано на January 11, 2006, в категории: За мен.
Напоследък ми се събраха много дни, които не съм описал. Сега ме гони безсъние и смятам да направя точно това – да разкажа накратко какво съм правил.
На седми януари бях на рожден ден на колегата Лъчо. Имахме леки разногласия за подаръка, защото другите колеги искаха да ни набутат трима души да изберем нещо за десет и повече хора. В крайна сметка, казахме, че който не дойде, няма да участва в подаръка и така съкратихме бройката значително…
Вечерта бяхме на РД-то и си прекарахме приятно, а след това бяхме на кафе с Митака от Асеновград, защото той трябваше да почака около час и 30 мин., за да му дойде влакът в 5:30.
След кафето изпратих Гергана до тях, като пътьом видяхме как един “шофьор-оптимист” си счупи преден спойлер в тротоара (е да, имаше и една кола на пътя, но аз ли да карам с 80 км/ч по това време и да не знам,че пътят продължава само надясно). Нямаше контузени, само счупени пластмаси.
Прибрах се вкъщи и там заварих пиянски изпълнения – хора от набор 88 пият 100 грама на екс при положение, че преди това са пресушили стабилно количество бутилки алкохол …
В крайна сметка, денят ми завърши в девет сутринта, след като бяхме изпратили гостите и със сестра ми отидохме до виенските сандвичи на “Гладстон”, за да закусим.
На осми, девети и десети януари не се случи нищо толкова необичайно – в понеделника спах 18 часа, но пък бях зает 6 в университета, три часа от които математика, а тя ми действа адски изтощително. На девети отказах и излизане на Гергана, както и билярд с Митака от Плд., защото наистина имах нужда от сън…
На десети поне успях да компенсирам Гергана, макар и не изцяло рџ™Ѓ , но по-добре така, отколкото нищо.
Днес е единадесети (06:27 часа) и смятам след час и 30 да “стана” и да отида в университета за поредната доза математика, а после, вечерта вероятно, да отида в Асеновград и да поуча, макар и да ми се струва непосилна задачата .