Archive for 'За мен'
Рожден, имен и първи работен ден
Posted on January 7, 2009, under За мен.
В понеделник празнувахме рождения ден на Лъчо, като се събрахме 10-15 души у тях и си прекарахме добре за нас (което по подразбиране е скучно за околните). В крайна сметка попрекалих леко с алкохола и днес ставането ми беше доста трудно, а ми бе първият работен ден след отпуската.
По стечения на обстоятелствата имах и имен ден, който бях решил да отпразнувам с почерпка на колеги и приятели, освен дежурната фирмена отбивка на номера…
В крайна сметка на импровизираното събиране дойдоха трима души освен мен при агитирани над 10… Вярно, не им е казвано, че имам имен ден, ама на РД-то на Лъчо всички разбраха, че е днес, така че няма оправдания, който дошъл, дошъл, само Лъчо, Мечката и Данито имат извинение – напоследък той не е спал много и ме попита дали държа да дойде, Данито пък има семейни именници, та с Мечката е нормално да откажат почерпката, а останалите просто не дойдоха….
В крайна сметка съм благодарен на Стилър, Охлюва и Митака (Джимбо), които дойдоха. Сигурен съм, че и те можеха да си измислят оправдание, но не го направиха… Може би затова празнувам рождения и именния си ден веднъж на няколко години – кофти е хората да те забравят точно тогава…
След кръчмата Охлюва се прибра, а останалите отидохме да играем билярд и джаги, където изкарахме 3-4 часа и след това си тръгнахме към къщи изморени.
Освен нещата в личен план, днес беше и първият ми работен ден след отпуската. 8-те часа ми се видяха доста дълги, но пък са значително по-спокойни спрямо преди месец, когато напрежението беше навсякъде…
И така, след изпълнения с всякакви емоции и настроения ден, вече се каня да лягам и да се подготвя за утре – тогава поне няма да имам имен ден, а току-виж и настроението ми се подобри – напоследък хората ми пожелават главно усмивки в смс-и за НГ. От едно сокче в Новогодишната нощ ми се падна “Усмихни се за снимка”, а тази вечер пък “Усмивка като твоята не заслужава да бъде скрита” – голямо подобрение спрямо първата ми капачка от такова сокче, на която пишеше “Самоубийството не е изход” рџ™‚
Хайде лека и спокойна нощ.
ДнД в петък и събота
В петък следобед с колегите се събрахме у Лъчо за ДнД, като поиграхме само 6 часа, че мен не са успели да ме събудят преди 14:30, а Лъчо пък трябваше да бъде на рожден ден след 20-21 часа…
В събота стана горе-долу същото – ДнД от 15 часа до 1:30-2 сутринта, като на прибиране имах “щастието” да карам по непочистените улици… А имах добро мнение за снегопочистването тази година – предишните 2 пъти солта се виждаше и нямаше сняг по пътищата, а снощи никъде не беше почистено – на общежитията на ВХВП колата ми занесе, защото излязох от идеалната линия, за да дам на един да ме изпревари. В следствие на това занасяне стигнах почти до бордюра (40-50 сантиметра отклонение), но за щастие не се ударих в него…
След това ми занесе на следващия десен завой към прелеза… После карах с 30 км./ч през паважа, който не беше изчистен и грам…
В кв. “Въстанически” оставих единия колега и в малките улички беше толкова натрупало, колкото и на булевардите…
В крайна сметка имаше едно изчистено място – бетонният мост и то само от страната на “Въстанически”… Дори кръстовището на Сточна гара не беше почистено…
Оставих Стилър на спирката след тунела и там ми поднесе докато спирах, а след това доста жестоко се пързалях и на десния завой на Семинарията, като за щастие през останалото разстояние до вкъщи нямаше проблеми…
Държа да отбележа, че съм със сравнително добри всесезонни гуми, а не някакви летни или без грайфер…
В крайна сметка ми паднаха в очите фирмите за почистване на града – не само, че не бяха разчистили снега, ами нямаше и грам пясък, а ледените кристалчета бляскаха много привлекателно под светлината на фаровете…
Е, от днес вече съм със зимни гуми и за съжаление ще се лиша от “удоволствието” да ми поднася, но според мен пътищата в града трябва да бъдат пригодени за всесезонни гуми и някой пак не си е свършил работата…
Обзор на 2008
И тази година няма да се отървете от обзора ми за предходната рџ™‚
И така, започвам от януари – на 9-ти бях зарязан след двугодишна връзка и се чувствах доста зле, което доведе и до едно по-тежко напиване. От добрата страна се сближих повече с колегите. Не знам за тях колко е добре да им досаждам, ама аз имах нужда тогава от излизания, а те ми ги осигуриха. Благодаря им за което.
Февруари е преминал по същия начин горе-долу – доста излизания с колеги в “Мармалад” – кога на караоке, кога на тематични вечери на феновете на дадена рок група… На 14-ти празнувах Трифон Зарезан с колегите и доста вино…
Март е бил ориентиран главно към взимане на изпити, работа и семейството. За пореден път не празнувах рождения си ден – нямах настроение. Вместо това играхме ДнД с колегите.
През април съм излизал главно с колегите си – билярд, караоке, кръчма, а и един уикенд в Сливен с Мечката, Данито, Христо, Марта и Стилър. Не бях ходил в Сливен преди и ми хареса. Проблемът беше, че не можахме да видим Сините камъни, но просто нямаше време, не е поради липса на желание.
Май месец организирахме абитуриентски бал на сестра ми. Също тогава с Андрей си купихме заветните за мен билети за Manowar и Alice Cooper. През този месец писах и за спомените си от IRC, което замира (поне в родината ни), заместено от един червей, който има шарени емотиконки и хората му се радват адски много…
През май тръгнахме с Мечката на фитнес, като аз се канех да започнах от близо 4 години, но все не намирах с кой, а сам на лежанката не е оферта.
Юни месец е бил посветен на работа – ходене по разни конференции, разправии с хостинг компании, а и няколко проекта за университета. Тогава все още се надявах да завърша през 2008-а, но не би рџ™Ѓ .
Юли съм направил една година в текущата фирма. По това време май станах и лидер на екипа си, като първоначално бяха много доволни от мен – казаха ми го на предпоследната среща, а на следващата ми казаха, че едва ли не не струвам…
През този месец бях на Manowar и Alice Cooper в Каварна. Страхотни концерти и едно изпълнено обещание към мен – през 2007-а не успях да отида на Manowar и тогава се зарекох да сграбча следващата възможност, майната им на изпитите по анализ 2. На този концерт за първи път бях в Каварна, спах на палатка (не знам защо Стилър предпочете да спи на задната седалка и остави палатката за нас с Андрей), къпах се на каменен плаж и ходех 30 минути до него, преди да разбера, че общината организира рейс за туристите…
През август бях на море с колегите. Още едно нещо, което не се случи миналата година, когато трябваше да се съобразявам с жена освен с мен. Прекарах си страхотно в Китен. Яд ме е само, че не се гмурнах, но това е обещанието ми за догодина…
Бях на семейно море и с нашите, но то е тихо и спокойно семейно преживяване, нищо особено…
През август си купих и нов лаптоп, след като вече не можех да разчитам на стария – трябваше да се съобразявам с него ще реши ли да зарежда, няма ли…
Септември бе белязан от ликвидационни изпити, проблеми в работата, малко меланхолия, излизане с колегите и рожден ден на фирмата.
В крайна сметка успях да си взема само единия изпит и така вече беше ясно, че няма да завърша през 2008-а. За пореден път бях унизен от математиката…
Октомври също беше изпълнен с добри и лоши моменти, като лошите не бяха повече, но определено бяха по-тежки.
От хубавите – бях на концерт на Пол Гилбърт, скочих с бънджи, играх ДнД с колегите… Лошите – проблеми в работата и новия ми шеф на проекта, проблеми с организацията за осми декември и най-лошото – смъртта на един роднина…
Ноември пак същото – проблеми в работата, разговор с шефовете и неуспешен опит да си намеря нов работодател.
Покрай извънредната работа нямах време за излизане с колегите и използвах всяка възможност за излизане навън поне веднъж седмично. Два пъти за този месец съм ходил на работа с замаяна глава и гадене от предишната вечер, когато съм разпускал от работата…
През този месец ходих и на концерт на “Акустичното трио”, който оценявам като загуба на време, но останалите го харесаха…
Декември вече бях в отпуска и там негативните емоции свързани с работата бяха значително по-малко.
Изкарахме Студентския празник в Пловдив, но що-годе ми хареса. След това започнаха почивните ми дни, където си лягах рано сутринта, а ставах в късния следобед…
После дойдоха празниците и добрата организация за НГ, която имаше кусури, ама съм ги казал на този, който се занимаваше.
И така, изпращаме още една година в историята (базата на блога).
В общи линии тази година имаше неприятни събития (малко, но тежки), но цялостно беше добра – открих, че на колегите може да се разчита и че, макар да се бяхме скарали за жена със Стилър (нещо, което ще гледам да не правя никога повече), той не таи лоши чувства към мен и бе от хората, които посветиха голяма част от времето си на мен, развеждайки ме по клубове.
Спомних си и колко е хубаво да си ерген, макар на моменти да ми липсва жена, независимостта е хубаво нещо. Мога да правя каквото си поискам, когато реша и не е нужно да се съобразявам с друг…
Честита Нова година!
Честита Нова година на всички! Дано тя да е доста по-успешна от изпратената вече 2008-а и да донесе много положителни емоции освен дежурните здраве, щастие, успех и късмет.
Иначе аз посрещнах 2009-а във “Войводите” на центъра с колеги (събрахме се 18 човека) и си прекарахме сравнително добре – и тук чалгата беше прекалено много, но в началото не ми пукаше особено, а към 3 вече бях решил да се махам, така че вече не й обръщах внимание.
Хареса ми организацията от наша страна – на 19-ти декември се направи списък, като хората в него имаха 2 дни да отговорят с нас ли са, не са ли. След като минаха двата дни се събраха парите за кувертите и се внесоха. От 20 и няколко души се събрахме 18 – завидна бройка, като се има предвид, че има традиционно мотане около НГ…
Освен тази организация имаше и друга – по подаръците – всеки трябваше да купи подарък за другарче, само че имаше 2 ограничения – не знаеш за кого, а и трябва да е около 5 лева. Не знам защо е вкарано условието за 5-те лева, при положение,че всеки от нас може да си позволи доста по-скъп подарък, но както и да е. Почти всички имаха подарък – само Олюфа не донесе, но той се беше отказал да идва снощи и го изнудихме в последния момент…
В заведението се написаха листчета с имена и всеки си теглеше на кой да подари – аз изтеглих Андрей и му дадох каквото бях взел – чаша за кафе/чай с надпис “Bulgaria” и стилизирана рисунка, с някои от символите ни, както и глинена плочка с нещо от сорта на “Наздраве от компанията”…
Моят подарък пък беше от Азрод – глобус вляво, място за химикал вдясно и в средата листове за писане. Дали беше намек да започна да си водя блога на лист хартия, не знам. рџ™‚
Малко след подаръците започнаха и хората, а час-два по-късно посрещнахме Новата година.
В крайна сметка съм доволен – в 18 часа нямах никакво настроение, а очакванията ми за изкарването бяха съвсем ниски, но бях опроверган – изкарах си добре и имах настроение – добро начало на годината.
30 декември
Снощи семейно отидохме в Брестник, за да се видим с някои роднини от селото, както и братовчеди, дошли специално от Варна и други – от Палма де Майорка…
Събирането мина много добре – в основната си част на маса, но не избягах и от компютрите – оправих един уиндоус, настроих рутер и връзката към него, както и отговарях на въпроси за игри, компютри, операционни системи и марки рутери.
За първи път снощи видях и PSP на живо. Честно казано не ме възхити – малко по-съвременна и цветна електронна игра спрямо онези, които имах аз като хлапе, но все пак е добре направена де, а има и безжична мрежа и браузер, така че никак не е зле, но очаквах повече навремето, когато обмислях да си взема такава.
Що се отнася до събирането, радвам се, че отидох, защото единият братовчед е в Испания близо 3-4 години и последния път като го видях си беше хлапе, а сега е пораснал доста. Другият братовчед пък е станал вече на година и нещо и пак се е променил спрямо последния път като го видях във Варна – тогава дори не ходеше, а сега вършее из къщата, помитайки всичко по пътя си – даже кучето им – чао-чао – бяга с максимална скорост като го види, защото малкият минава през него без да му мигне окото :).
Към 23 часа вече решихме, че е време да тръгваме и запалих колата към Пловдив, където заспах час-два по-късно в леглото си.
Коледната седмица
В неделя най-после намерихме време да се видим с Митака на кафе. От седмица-два поне се опитвахме да си синхронизираме графиците, но нещо все не ставаше… В крайна сметка най-накрая успяхме и си поговорихме за какво ли не, като той се опита да ме убеди, че има живот и извън интернет, ама нещо не успя, а като подхвана и прическата ми (косата ми винаги не прилича на нищо рџ™‚ ) беше затапен и сменихме темата на обичайните неща…
В понеделник обядвах с част от университетските колеги в “Кастело” и вечерта ходих на фитнес – нищо особено, просто поредният почивен ден…
Във вторник станах рано, за да закарам баба ми на гарата и със сестра ми да потърсим подарък за нашите – обикаляхме 2-3 часа и едвам намерихме каквото търсим – декоративно фонтанче, както майка ми си беше харесала за новата къща.
Вечерта с няколко колеги се събрахме на Джумаята, като идеята беше да хапнем пица с някакви момичета, приятелки на Стилър, но в крайна сметка се изтърсиха бая народ (съученици на тези момичета) и аз лично се почувствах не на място – все едно съм се натрапил на сбирката на класа им…
След пицата се разбрахме да поиграем ДнД и това и направихме до 1-2 сутринта, когато вече започнахме да заспиваме и решихме да продължим друг път…
Бъдни вечер прекарах със семейството си, като преди това майка ми и сестра ми се опитаха да ме замъкнат по магазините да си харесам дрехи и успяха частично – замъкнаха ме, но дрехи така и не намерих. Не знам колко процента са обратните, ама ми е интересно защо по магазините има дрехи основно за тях…
Четвъртък нещо ми се губи – явно съм се излежавал по цял ден и съм чел книжки…
В петък и събота играхме ДнД с колегите, като се притеснявах снега как ще ме изненада на пътя, но за щастие в петък сутринта всичко беше изчистено и осолено. Може и снегът сам да се е стопил, но следите от сол си личаха…
В неделя май пак не съм правил нищо запомнящо се – спане, книга и “Chrono Trigger”…
Въпреки че понеделникът днес не е от коледната седмица, реших да го включа тук от чист мързел, а и икономичност – който не го интересува какво съм правил през седмицата, вероятно няма да го интересува и за днес рџ™‚
Та в понеделник се събрахме аз, Мечката и Данито у Стилър да гледаме филми и да похапнем. “Орлово око” определено ми хареса и го препоръчвам на хората, които се интересуват от конспирации – там е застъпен и доразвит мотива за Големия брат, който следи всичко и всеки. За съжаление краят е типично по американски, но филмчето става за веднъж, че дори и два пъти..
На кино
След като се прибрах от страната на сенките се уговорих с колегите за 3D кино. В крайна сметка нищо особено не е, нормален филм с малко по-странни изображения (на места са доста реални), но като цяло 3д сцените бяха значително малко, обаче сравнително качествени (не съм гледал подобни неща преди, не мога да коментирам качеството…).
След киното имаше идея да се отиде на кръчма някъде, като седнахме във “Войводите”, но се обади друг колега и каза, че ще идва с още 5-6 души, а при нас нямаше място, наложи се да станем и, след 10-15 минути изчакване на колегите на студа, тръгнахме да търсим места. Дори във “Верди” нямаше, а винаги е имало като сме ходили…
В крайна сметка колегите се ориентираха към “Белия паяк”, където чалгата кънтеше още от входа. Аз казах, че на тази чалга не оставам и се прибрах, като дори за момент не съжалявам за решението си – след като на тях чалгата не им пречи, а на мен ми е проблем – не мога да настоявам за друго заведение, при положение че едвам открихме това.
И така, отново съм вкъщи в събота вечер, ама по-добре на топло вкъщи с рок, отколкото на кръчма с чалга…
Коледно тържество
Снощи (19-ти дек.) в София се състоя фирменото коледно тържество. Тази година то бе доста по-семпло от предното – запазени места в музикален клуб, при това не беше ангажиран целият за нас, а имаше и голямо количество външни хора по дансинга…
Освен това ни бе спестена и храната – имаше разни хапки и моркови с лимонов сок, дето се чудиш как да изкараш вечерта с тях…
За сметка на това пиене имаше колкото поискаме, което е странно, имайки предвид, че с парите от една бутилка вносен алкохол можеш да нахраниш цялото сепаре/маса, а ние изпихме 4 уиски и 1 водка, та не съм сигурен спестиха ли нещо…
Освен това имаше култова томбола – по един човек от отдел печелеше билети за “еднодневна екскурзия – отиване и връщане”… наградата беше 2 билета за софийския градски транспорт… Някак се почувствах адски привилегирован да спечеля билетите за джава отбора… Друг колега от Пловдив също спечели култовата награда, а в последствие днес в софийския офис са се раздавали други подобни награди…
Другото интересно относно фирменото парти бе, че имаше голяма доза интриги и малко лицемерие, но няма как – след като през годината сме изградили кофти отношения с дадени колеги, не виждам причина да забравя чувствата си просто защото е поредното коледно тържество…
В крайна сметка след заведението се прибрахме в хотела и сутринта към 10 тръгнахме за Пловдив, защото в Мордор не ни допада особено…
Гледам прекалено много телевизия
Снощи се осъзнах, че за седмица и половина откакто съм в отпуска гледам адски много телевизия. По принцип я слушам без дори да знам какво предаване върви, но има и моменти, когато гледам и следя игрите…
Каналът, който гледам е “Нова +” – денонощна реалити телевизия с всякакви шоута – “Сваляй моето гадже”, “Кухнята на ада”, “Голямото раздаване” на Опра Уинфри, която е кръстоска между нашите Лили Иванова и Слави Трифонов – досадна и вечна, “Разобличени”, “Пълна промяна на къщата” и какво ли още не, но аз гледам тези (по няколко пъти на ден рџ™‚ ).
Обикновено към 3-4 сутринта, когато видя второто повторение на някое от тези предавания си лягам…
Снощи много лошо впечатление ми направи шоуто на Опра – идеята е 10-ина човека да помогнат на хора в нужда, като съберат пари за някаква кауза. Накрая един от тях (уж незнаещ) ще спечели 1 милион долара, което ме навежда на мисълта, че Опра трябва да изкара поне 2 милиона…
Във въпросното шоу снощи помагаха и на една бездомна жена, която е останала на улицата с децата си, които не са особено малки, но няма значение… Та тази жена я разкарваха с лимузина наляво надясно, взимаха й интервюта, какво ли не… Накрая връх на нахалството според мен бе да й подарят чисто нова кола….
Жената няма къде да спи, те кола й дават… Малко по-късно й уредиха да спи в някакъв приют… А за какво й е кола по дяволите? Как може една бездомна жена да поема разходите за гориво и поддръжка на едно возило… Не чух колата да е от някакъв спонсор, но и дори да беше от някой, да я бяха продали и с парите да й предплатят наема за година например… Но кой да се сети, а и на апартамент под наем няма как да му лепнат панделки…
Много се ядосах от това шоу – то бива показност, ама вземете помогнете на хората без да се хвалите – дай парите, като толкова държиш, снимай се и толкова, защо целият свят трябва да знае за постъпките ти… В този ред на мисли предпочитам да дам 2 лева на някой уличен музикант/просяк и да остана анонимен, вместо да дам 2000 и да се покажа пред всички телевизии видите ли колко съм щедър и какъв съм филантроп…
В “Разобличени” пък гледах друга простотия – там идеята е момче си говори с 2 момичета, като разбира кога го лъжат и накрая си избира една от тях. В други епизоди пък е обратно – момиче си харесва някое от две момчета и уж стават гаджета после…
Та вчера питат една уволнявали ли са я от работа досега. Тя казва “да, 7 пъти”… при положение, че е работила на 11 места общо и е на 18 години… Питат я други глупости, тя отговаря с лиготии и в крайна сметка момчето избра нея, при положение, че другата беше готина блондинка, която не е уволнявана досега от работа и отговаряше нормално на въпросите си…
Интересно ми е как можеш да имаш доверие на човек, на който 7 пъти са му гласували неоправдано доверие… Ама така ми се пада, като гледам телевизия, вместо да си чета за тангентните вектори…
Съботно ДнД
Вчера следобед се събрахме с колегите, за да поиграем малко ДнД. Не бяхме играли от месеци поради липса на време, а и желание от страна на Охлюва, който в крайна сметка се отказа да играе…
Играта ни продължи близо 11 часа, като можеше да играем и още, но колегата има кофти съседи, които се оплакват, ако се говори по-силно след 12 часа, а ние често викаме като обсъждаме някое по-специфично приложение на правило…
След края на една битка, изтощени, без кръв и с малко останали магии решихме да спрем играта до следващия път, който за съжаление не се знае кога ще е… Много работни станахме всички изведнъж…
През тези 11 часа бях хапнал само един тостер, поръчан по интернет и затова минахме със Стилър през тостерите на моста на “Герджика” – едно от малкото неарабски денонощни заведения, до които можеш да стигнеш с кола…
След късната закуска хвърлих Стилър на Тунела и се оправих към къщи, където почетох до 4 часа и заспах уморен, но доволен, че съм играл ДнД (не ми се беше случвало поне 4 месеца).