Archive for 'DnD'

Краят на още една седмица

В четвъртък отидох на работа, налегнат от апатията напоследък, като тайно се надявах Андрей да реши ще ходим ли в Сърбия на AC/DC или не, но до края на деня не получих отговор, а и разбрах че билетите вече са разпродадени, така че пропускаме този концерт със сигурност. Дано не ми се наложи да пропусна и Dream Theater в Каварна заради изпит по МА2…
Иначе в четвъртък работих без обедна почивка, за да си тръгна по-рано и да закараме колата до сервиза, които работят до 18. В крайна сметка успяхме да закараме колата с въже и дори я паркирахме културно пред сервиза, оставайки ключовете с уговорката да е готова за петък.
В петък баща ми я е взел – проблемът е бил скъсан ремък и дефектирала водна помпа (общо 160 лева) и съм доволен, че се разминах с толкова пари, понеже бях очаквал доста повече…
Отиването на работа с колело в последния работен ден си беше едно малко приключение – паднах 2 пъти в снега, като имах още доста възможности – всеки път когато предната гума на колелото поднесеше и стъпеше в дълбокия сняг загубвах равновесие.
Вечерта предимно бутах колелото, защото реших за собствената си безопасност да мина по тротоара, като пропуснах да забележа, че за пешеходците се чистят едни 20-30 сантиметра, върху които е трудно да караш и да се разминаваш с хората.
В събота с колегите играхме ДнД от 16 до 3 сутринта, а днес се специализирах в “нищоправене” – гледах 2 мача от Английското първенство и 1 от италианското, малко сериали, почетох малко общообразователна литература и основно сърфирах в интернет, очаквайки новата работна седмица, а след това и рожденият ми ден, чието настъпване ме депресира все повече с всеки изминал ден. Мразя това време на годината, когато си правя равносметка какво съм постигнал, какво не съм, защо се е случило така и естествено какво още трябва да направя, за да осъществя плановете си.

Коледната седмица

В неделя най-после намерихме време да се видим с Митака на кафе. От седмица-два поне се опитвахме да си синхронизираме графиците, но нещо все не ставаше… В крайна сметка най-накрая успяхме и си поговорихме за какво ли не, като той се опита да ме убеди, че има живот и извън интернет, ама нещо не успя, а като подхвана и прическата ми (косата ми винаги не прилича на нищо рџ™‚ ) беше затапен и сменихме темата на обичайните неща…
В понеделник обядвах с част от университетските колеги в “Кастело” и вечерта ходих на фитнес – нищо особено, просто поредният почивен ден…
Във вторник станах рано, за да закарам баба ми на гарата и със сестра ми да потърсим подарък за нашите – обикаляхме 2-3 часа и едвам намерихме каквото търсим – декоративно фонтанче, както майка ми си беше харесала за новата къща.
Вечерта с няколко колеги се събрахме на Джумаята, като идеята беше да хапнем пица с някакви момичета, приятелки на Стилър, но в крайна сметка се изтърсиха бая народ (съученици на тези момичета) и аз лично се почувствах не на място – все едно съм се натрапил на сбирката на класа им…
След пицата се разбрахме да поиграем ДнД и това и направихме до 1-2 сутринта, когато вече започнахме да заспиваме и решихме да продължим друг път…
Бъдни вечер прекарах със семейството си, като преди това майка ми и сестра ми се опитаха да ме замъкнат по магазините да си харесам дрехи и успяха частично – замъкнаха ме, но дрехи така и не намерих. Не знам колко процента са обратните, ама ми е интересно защо по магазините има дрехи основно за тях…
Четвъртък нещо ми се губи – явно съм се излежавал по цял ден и съм чел книжки…
В петък и събота играхме ДнД с колегите, като се притеснявах снега как ще ме изненада на пътя, но за щастие в петък сутринта всичко беше изчистено и осолено. Може и снегът сам да се е стопил, но следите от сол си личаха…
В неделя май пак не съм правил нищо запомнящо се – спане, книга и “Chrono Trigger”…
Въпреки че понеделникът днес не е от коледната седмица, реших да го включа тук от чист мързел, а и икономичност – който не го интересува какво съм правил през седмицата, вероятно няма да го интересува и за днес рџ™‚
Та в понеделник се събрахме аз, Мечката и Данито у Стилър да гледаме филми и да похапнем. “Орлово око” определено ми хареса и го препоръчвам на хората, които се интересуват от конспирации – там е застъпен и доразвит мотива за Големия брат, който следи всичко и всеки. За съжаление краят е типично по американски, но филмчето става за веднъж, че дори и два пъти..

Съботно ДнД

Вчера следобед се събрахме с колегите, за да поиграем малко ДнД. Не бяхме играли от месеци поради липса на време, а и желание от страна на Охлюва, който в крайна сметка се отказа да играе…
Играта ни продължи близо 11 часа, като можеше да играем и още, но колегата има кофти съседи, които се оплакват, ако се говори по-силно след 12 часа, а ние често викаме като обсъждаме някое по-специфично приложение на правило…
След края на една битка, изтощени, без кръв и с малко останали магии решихме да спрем играта до следващия път, който за съжаление не се знае кога ще е… Много работни станахме всички изведнъж…
През тези 11 часа бях хапнал само един тостер, поръчан по интернет и затова минахме със Стилър през тостерите на моста на “Герджика” – едно от малкото неарабски денонощни заведения, до които можеш да стигнеш с кола…
След късната закуска хвърлих Стилър на Тунела и се оправих към къщи, където почетох до 4 часа и заспах уморен, но доволен, че съм играл ДнД (не ми се беше случвало поне 4 месеца).

Петък до понеделник

В петък денят започна малко трескаво – правехме последни приготовления преди показването на проекта, което днес разбрах, че е минало доста добре и консултантът е останал доволен.
След като ни бе казано да не пипаме базата докато се ползва приложението и аз почти нямаше какво да правя, към 15 часа реших да си ходя. Още в 10:30 си бях направил 40-те часа седмично и не виждах смисъл да оставам още…
Този път уважихме петъчната вечер – събрахме се в 21 часа на пощата всички и дори имахме резервация във “Войводите” – нещо, което принципно пропускаме да направим.
Там се видях с колегите, които не бях виждал вече близо седмица, а по-късно отидохме и на “дискотека” в “Пъзела”. Обстановката ми хареса (малко по-запушено отколкото бих искал, ама това е кръчма все пак) – музиката варираше от български рок до пънк и AC/DC, а хората бяха нормалните за този тип музика – отворени и чистосърдечни (няколко пъти непознати ми казаха “наздраве”), не като “гъзарите” по дискотеките…
В събота преживях тежко ставане – имах яко главоболие, но не от махмурлук, а от запушеното помещение, но след няколко часа се оправих и бях готов за следващото излизане – по-късно същата вечер – Лъчо черпеше на домашно пица парти за първата си заплата. За първи път от морето се събрахме 13 човека, като можеше и да сме повече, ама имаше пътуващи в този ден.
На събирането дойде и колежката Гергана, която се беше върнала от бригада в Англия и пусна мухата за дискотека, но само 5 човека се навихме – аз, тя, Станислава, Венета и Андрей.
Отидохме в “Ремикса” на Пешеходния мост. Дискотеката не е нищо особено, но е уж ретро клуб, обаче пускат всичко – ретро, хаус и дори рап.
Не знам как и защо, но след първите 15 минути ми дойде настроението и почти през цялата вечер танцувах. Предполагам се дължи на чашата червено вино, един малък джин у Лъчо и 2 големи в дискотеката, ама не съм сигурен рџ™‚
С ръка на сърцето мога да кажа, че това преживяване беше, ако не най-доброто, то поне едно от най-добрите ми прекарвания на дискотека…
В неделя се събрахме колегите за DnD. Ставането беше малко трудно, ама към 14 часа се събрахме и направихме чисто 4-5 часа игра, като отделно обядвахме и час-два си правихме герои по една гадна математическа система, която обаче спестява 24 хвърляния на шестстенен зар (останалите си ги хвърляхме, няма как).
Днес денят ми започна вяло като всеки понеделник – задължителното трудно ставане, чуденето да ходя ли на работа с колата или да поспя още час и да отида пеш, но винаги взимам едно и също решение и след 4-6 минути съм станал от леглото и с кафе в ръка гледам новините…
В 8:20 бях в офиса и започнаха проблемите – 15-ина минути си оправях розетката за интернета. След това часове се борех с томкета, еклипса и плъгин за интеграцията им. След като преинсталирах първото и третото, реших че еклипсът също има нужда и започнах за пореден път да свалям нова версия, да търся и качвам плъгини, да импортвам проекта…
И за да се потвърди, че понеделник не ми е ден, в ресторантът на обяд нямаше места за нас и се наложи да хапнем набързо другаде, понеже имах малко време (чакаше ме разговор с колегите от София).
Все пак денят свърши и се прибрах благополучно, мислейки за следващо излизане с колегите и за снимките ми от петък събота вечер (да, вече дори се снимам рџ™Ѓ ).

Изминалите почивни дни

След 16-часовата командировка в София в петък, където бях с колата и щяха да ме отнесат няколко пъти докато аз си карах просто направо в средна лента, реших съботата да почина малко по най-добрия възможен начин – да спя цял ден и да не правя нищо друго.
Но не би – в съботния ден изминах около 80 километра, за да се видим с една братовчедка от Варна, която бе дошла за малко. Не че ми беше лошо да ги видя с хлапето, просто констатирам, че пак не се отървах да бъда шофьор рџ™‚
Вечерта трябваше да се състои излизане с колегите на дискотека, като ме финтираха много хитро – събрахме се на домашно купонче и в последствие ми казаха къде ще се ходи – “Калигула”. Естествено не отидох (въпреки двете блондинки) – не ми е мястото там, а и не съм толкова толерантен, че да преживея хем чалга, хем педали накуп.
Вместо това с двама колеги решихме да пием на тепето – нещо, което не бях правил близо година и не помнех колко приятно е да пиеш бира в 3 сутринта сред античнен форум в Стария град.
Неделята се събрахме за една кратка (6-часова) сесия на DnD – последната бе преди месеци, но тази почти наваксахме загубеното…
Във втория почивен ден не правих почти нищо друго – мислех си за багажа за морето – какво трябва да си купя, кога да го направя (все пак трябва да си организирам нещата и в работата, за да не насадя някой на пачи яйца когато изляза в отпуск за 2 седмици), както и как да го компресирам максимално, че да го побера в един среден сак (ще пътуваме с влак рџ™Ѓ , но няма как – 13 човека сме рџ™‚ )

Учебен петък, Java събота и почивна неделя

Миналият петък не бях на работа – изработих си да ме няма осем часа, защото в университета щяхме да караме 2 пъти избираемата дисциплина, където имаше и представяне на проекти. Моят не беше писан от мен – един колега направи дизайна и аз само смених личните си данни, добавих информацията и махнах един javascript.
Все пак имам 6 на проекта, а колегата го прецакаха да го предаде следващия път, защото бутонът му бил линк към гугъл, а не към страница с успеха му. В спецификацията не пишеше към къде да е линк, но това са подробности. Доцентът просто трябваше да се заяде с някой и го направи… Позната практика за водените от него дисциплини, но в крайна сметка хората рядко имат четворки дори при него – всичко е 6, ако се заяде много пише 5, не знам за случай с 4…
Петък вечерта ми се обади и софийският шеф на отдела. Говорихме си около 10 минути за бъдещето ми развитие, сертифициране и тн., като поводът за обаждането беше повишението на заплатата ми. Чувствах се поласкан да поговоря с него, защото от работа той почти няма време за семейството си, а ми отдели 10-ина мин…
След избираемата отидохме на кафе трима колеги и после кой от където…
В събота бях на сбирка на Java групата в България. Тя се състоя във втора аудитория на ФМИ, където не бях ходил от около година. Нещата са доста променени – вече има само един вход, което е гениална глупост, но нов декан, нови простотии, като заповедта му за избираемите, но какво да се прави – студентите са само 1/3 от факултативното събрание… Честито на прецаканите да запишат математика, защото има 3-4 информатики, а все пак сме ги карали повечето…
Та срещата беше от 13:30, но почна в 14 и завърши към 17-18, като имаше 2 лекции – въведение в “Спринг” и “Новостите в “Спринг” 2.5″ – на мен лично новостите ми бяха полезни, защото това е framework, който ползваме активно на работата.
След сбирката отидох да поиграя DnD с колегите ми, като имаше недостиг на книги и малко бавно и трудно си направихме герои, но успяхме и дори поиграхме малко, макар ролплейът да липсваше – градовете бяха “Град 1”, “Град 2″… Лошите се казваха “бла”, “бла-бла” и тн… Изобщо избихме го на много простотия и малко DnD, като играхме битки с нищожно описание, липса на карта и дори не знаеш къде спрямо теб е врагът… Но беше забавно рџ�Ђ
Днес пък нищо особено не се е случило – дните, които обичам. Стоя си вкъщи и си мисля “да пиша ли по транслатора или не”. Все пак още нямам идея до какво ще транслирам – байткод, на .НЕТ еквивалента или асемблер за х86, като прочетох спецификациите за байткода на джава – не ми допаднаха определено. За всеки клас файл трябва да попълня 10 полета, а допълнително да добавя разни идентификатори към сигнатурата на метода. Ест. трябва и сам да си генерирам номера на редовете, та май ще пропусна транслирането към байткод, но може да направя друго – транслиране към джава, а после javac да си свърши работата. Така проблемът вече не е мой рџ™‚

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев