Archive for 'За мен'

Честито Рождество Христово

Весела Коледа на всички. Пожелавам ви много успехи, щастие, късмет и любов, които определено не е задължително да са в този ред рџ™‚

21 дек.

Целият ден премина в подготовката за предстоящия изпит, дано да го взема ( а като си помисля,че преди исках да имам 6…).
Сутринта ме събуди сестра ми – баба ми забравила един архаичен радиочасвоник-касетофон вкъщи и трябваше някой да й го занесе, защото тя заминаваше за Овчеполци. Естествено аз трябваше да запаля колата, да се навра в заснежените улички, да я изчакам 20 мин, за да я закарам и до гарата,а междувременно да направя няколко маневри, защото и другите шофьори все пак искат да минат по улицата, която е тясна иначе, а сега си е направо еднопосочна…
Следобедът прекарах в учене, както и почти цялата вечер. Остана ми малко време за чат естествено и се надявам утре да не съжалявам, че съм го пропилял. Но все пак има надежда – днес видях, че утре може да ми трябват само 6 верни отговора за 3 рџ™‚ Стискайте ми палци рџ™‚ !

Вторник

Интересно, днес станах по-късно, отколкото вчера, а легнах 2 часа по-рано . Явно се дължи на умората напоследък от изпитите, но остана само още един до края на календарната 2005-та, не че няма да ходя на поправки по математика след това, но да се надяваме,че поне ще взема изпита по КА – Компютърни Архитектури.
В 16 часа вече бях готов с печатането на лекциите, но реших,че ще е по-добре първо да отида да обърна колата, защото от този сняг 2 дни не мога да я извадя, та поне да маневрирам и да си представям,че карам рџ™‚
Към 17 часа вече запознах ученето, но си вървеше доста бавно, а и ми се доспа по едно едно време, но пък, ако бях заспал, щях да пропусна кафето с Гергана, а това е последното нещо, което бих пропуснал рџ™‚
В 19 се срещнах с нея и отидохме долу в “Атласа”, където прекарахме над 2 часа заедно, накрая даже не ми се искаше да си тръгвам, но нямаше как – трябва да го взема този изпит :(.
Към 21:30 се прибрах, хапнах, початих, даже обещах, че ще уча и сега, в 03:29 вече съм готов ( Гергана, видя ли, че мога и държа на обещанията си рџ™‚ ). Пиша този пост и сигурно ще легна, защото утре ме чакат още 7 от скучните лекции, а имам право само на 5 грешки от 15 въпроса ( изглеждат много, но всъщност не са, защото всяка грешка отива в секция с “бисери”, а не е желателно да се намеря там …)

Събота, неделя и понеделник

Ранно ставане в осем, още по-ранно лягане преди това – в 6, два часа сън …
В 8:30 взех Митака от Асгр. от автогарата и отидохме в унито, за да видим какво ще става на изпита. Митака направи страшно много за мен – предаде лист с моето име, а тази работа бе оценена за пет и така на 7 януари съм освободен от задачите на този изпит, въпреки че ме скъсаха. Поне едно добро нещо. Азрод, благодаря ти от сърце !
След изпита отидохме да играем билярд. Бяхме Митаците от Асгр и Пловдив, аз и Стилър. Поиграхме до около 14:30, след което аз се прибрах капнал и заспах.
Вечерта пак играх билярд, но този път с Гергана и двама Митаци – този от Плд и брата на Таня. Загубих 3 от общо три игри от Гергана, но имам една победа и загуба от билярда по двойки…
Прибрахме се към 22 часа, изпреварвайки снега, който така натрупа в неделя, че днес още не мога да си изкарам колата от “паркинга” зад блока.
В неделята не ходих никъде – очаквах майка ми да се прибере от Пампорово а и бях прекалено изморен.
Днес бях на кафе с Гергана, после на по парче пица и накрая се прибрахме. ( Малайза, прецака ме, като остави парите в таксито – нямаше как да не ги взема тогава, но ще ти го върна скоро рџ�› )
Митака от Плд очакваше да се ходи на дискотека тази вечер, но май няма да стане, след като още не ме е стрелнал,а на мен така ми се спи, че не е истина… Лека на всички (добро утро за тези, които ме четат сутрин рџ™‚ )

Сряда

И днес не учих…
Вечерта бях на кафе с Митака от Плд, Спас и Стилър. Въобще не ми хареса “Фешъна” – прекалено ориенталско ми се стори, но май повечето хаус заведения вече ги правят така.
Постояхме един час там, за да изчакаме Гергана да дойде и после трябваше да отидем в “Рояла” с двете коли, но, като стигнахме, тя се сети, че няма пари в себе си, а и документите й липсваха. Веднага запалих колата и ги закарах максимално близо до Пощата, но не успяха да намерят изгубената лична карта. Добре, че Гергана има шофьорска книжка вкъщи, та не се наложи да се притесняваме от куките. Минахме през тях, взехме я, поиграхме малко билярд, после хапнахме по парче пица на халите – правена от българи ест. , и с малко усилия успях да накарам Митака от Плд да дойде с нас в “Ликьора”, където в началото имаше салса, но за наше щастие, тя бързо свърши. Потанцувахме малко, като имаше леки проблеми със Стилър, който страдаше от липса на внимание,но в крайна сметка се прибрахме заедно и що-годе доволни.

Вторник тринадесети

Нищо особено не се случи днес – сестра ми ме събуди към 13 часа, за да отидем заедно до поликлиниката – тя има проблеми с врата, а на мен трябваше да ми свалят конците… В крайна сметка аз минах по-бързо през хирурга, отколкото тя през ОПЛ-то ни, та отидох да чакам заедно с нея.
Към 15 часа се прибрахме и аз опитах да уча по алгебрични структури от данни – загуба на време (все пак това е математика), и в крайна сметка заспах.
Вечерта прекарах голяма част от времето си пред ПЦ-то, а после се обади Митака (колегата от Плд) и ме попита дали ми се ходи на кръчма в “Изгубеният свят” – ест. че ми се ходеше и отидох. Там бяха още Стилър, другият Митак (на Таня брат й) и един приятел на другите – Евгени.
След кръчмата се прибрахме и пак прекарахме доста време пред комповете, след което аз си легнах да спя рџ™‚

Изпит по ИТ

Днес имах изпит по информационни технологии, който, в крайна сметка, взех с 5,50 ( много се радвам, че не е 6,00, защото, както е добре известно, не съм привърженик на М$, а трудно се постига шестица без подготовка и опознаване на софтуерния продукт ).
Вечерта бяхме в апартамента на съквартирантките, където си прекарахме добре, а по едно време даже играхме и на мафия – явно доста им хареса играта на колегите, щом 3 дни след 9-ти пак искаха да играят.
По-късно отидохме в “Ликьора”, където уж трябваше да е рок, но си беше ретро както винаги. Прекарахме малко повече от час там, като музиката не беше лоша, но пък накрая я развалиха…
Е, прибрах се към 2-3, обаче заспах в 4 , защото почетох малко, но не за изпита по алгебрични структури данни, а книжка. Не съм сигурен дали има смисъл да се чете за този изпит, но все пак ще положа усилия…

След осми декември

Вчера се прибрах от Дряново след празника. Как си изкарах ли ? Всичко беше супер с изключение на многото чалга и липсата на хора, които желаех да са с мен …
Още като пристигнах смених картата си с мтелска – хем очаквах обаждане от нашите, хем да имам обхват, защото в Дряново Мтел нямаха на места, а Глобул обратно рџ™‚
Първият ден мина в настаняване, игра на карти, разговори и кратка разходка. Вечерта в 19 се събрахме в кафето и започнахме празнуването.
На мен ми беше тъпо почти до 23, когато си казах “какво пък, веднъж се живее” и реших че ще се танцува този ден рџ™‚ Сега вече ми беше по-забавно определено…
Купонът продължи до сутринта, като имаше една леко неприятна изненада – Лъчо беше повърнал в стаята ни и не миришеше особено приятно, та трябваше да спим другаде… Е, легнахме в 7 часа и станахме в 8 – все пак спахме 7 човека в стая с три легла …
До 13 часа играхме карти с колегите, после Азрод, другият Митак, Траян и аз отидохме да се разходим малко в гората. Доста хубави гледки видяхме, като имахме и уникалния шанс да минем по заледен мост – за щастие почти всички се прибрахме сухи – само Митака от Асгр. си намокри маратонките в едно поточе, но винаги има невинни жертви рџ�›
В “хотелчето” си поръчахме по чаша топъл чай и обсъдихме разни неща, колкото да се намираме на приказка рџ™‚ . После се преместихме горе по стаите, където си направихме снимки със спящия Митак от Плд. (чудите се защо не пиша “Джимбо” вече ли ? Скоро разбрах, че не му е приятно да го наричат така ). После играхме малка и средна мафия, като и двете ни накараха да се посмеем доста.
Вечерта пак отидохме в кафето да хапнем ( някои и да пийнат ) и след това – мафия и карти. Заспахме към 3 часа.
На другия ден в 12 хванахме единия рейс до Лъки, където след час трябваше да се качим на друг, който да ни откара до Плд. Времето убихме в едно кафе на по чайче и кой каквото си носеше (аз от Плд. бях взел само дрехи).
В крайна сметка пристигнахме в Пловдив и се разделихме уморени. Чак късно вечерта успях да организирам излизане, като преди това имаше и едно друго, което обаче не стана – и аз не помня вече защо, но май съм прекалено емоционален когато ми се спи. Затова и този постинг го пиша в неделя вечер, преди това щеше да е сигурно два пъти по-дълъг…

Обреченият

11:24
Чувствам се по-обречен от всякога. Днес невзетите изпити ще станат два, а ми предстоят още математики … После ми кажете, че нямало защо да мразя математиката, но има ли значение – вероятно след днес и още един изпит, може да не бъда в ПУ вече, или поне във ФМИ.
Чувствам как ще се отправя към живота със средно образование и желание за работа на всяка цена,а не за високо заплащане.
Чувствам как математиката ме прецака отново…
Е, честит ми осми декември !!!
24:00
Преписах материала за втората контролна, но Азрод не успя да реши тези от първата – все пак съм му благодарен, при това много – ако не беше той, просто идея си нямам кво щях да правя. Ся остава да се надяваме и да са верни нещата рџ™‚
Иначе през целия ден карам с проблеми заради пръста – дясната ми ръка е изтръпнала от китката до лакътя. Като се прибрах, баща ми каза да отида в поликлиниката. Така и направих – в крайна сметка ми биха инжекция против тетанус и получих три или четири шева на пръста – не ми даваха да гледам докато ме шият.
Оказа се, че една седмица ще съм с конци, след което ще отида да си ги приберат обратно рџ™‚ . Иначе и на превръзки трябва да ходя тези седем дни, но те не са проблем – парещата, пулсираща болка обаче е рџ™Ѓ
Та това е в общи линии. Утре в 7 сутринта ще ми направят и първата превръзка.

Понеделник

Нищо интересно през този ден – даскало, ужасно чувство на обреченост заради контролната, малко учене и последвало заспиване над листовете …
Вечерта към 20 часа излезнах с колата, че нямаше нищо за ядене, та направих оборот на “Билата”, после и на “Лукойл” и след 30-40 мин. се прибрах и се порязах зверски при опит да отворя една консерва. Имам чувството,че изтече поне 100 грама кръв докато успея да се превържа.
Гледах как кръвта ми излиза на тласъци, точно както в някой филм на ужасите, а след това дори лепенката не хвана – цялата бе в кръв. Изхабих доста тоалетна хартия и спирт докато спра кръвотечението и накрая успях, но още ме боли пръстът.
В 22-23 часа вече бях заспал – това чувство на обреченост започна отново да взема връх…

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев